д-р Емил Гаджалов за шифъра в родословното дърво на Исус Христос
Исус има 4 официални биографии и те не са написани под индиго. Това обуславя някои разлики, които ни смущават. Но евангелистите пишат за своите читатели. (Очевидно за тях модерните спорове по темата са несъстоятелни!). Техните текстове имат собствен уникален код, който търси диалога с аудиторията.
Шифърът 77 на 42
Исус има 2 родословия – в Матей и в Лука. Те не съвпадат и това ни смущава. Някои изтъкват различията, за да нападат надеждността на библейския текст. И дали нямат основание?
Богословите ни уверяват, че авторите ни дават почетния лист, а не изчерпателния списък на предците на Исус. Първо се набива на очи, че броят на поколенията не съвпада.
- В Библията числото 7 е символ на пълнота и завършеност. Затова 77–те поколения в Лука показват, че списъкът е завършен, без да е пълен.
- Матей е кодирал друго число в родословието от 42 поколения. Родовете от Адам до Давид са 14, от Давид до Вавилонския плен – 14 и от плена до Христос – 14. Лесно се помни – 3х14. Освен това сборът от числовата стойност на еврейските букви в името Давид също е 14. Това е код, който непрекъснато напомня за произхода на Исус, Който принадлежи на царската династия на Давид.
Кои са моите хора?
Матей пише за хора от еврейски произход, с високи очаквания и добре осведомени, които държат на точността и имат ухо за тези безконечни списъци с имена: за нас – непознати и отегчителни, но за тях – почти фамилиарни. Те могат да прочетат между редовете най-вълнуващата новина за всички времена: „Исус е син на Давид, син на Авраам“. В този код един юдеин може да разпознае своите деди – Аврам, Давид, Соломон и другите и да припознае Христос като близък, като СВОЯ КРЪВ.
От друга страна, Лука пише за езичниците, които приемат християнството, но нямат еврейски корени. Той неслучайно се връща към Адам – бащата на цялото човечество. Неговото родословно дърво е много по-универсално. „Адам е Божий“ – това е също код, в който всеки езичник може да се припознае като дете на човешката раса и Божие дете!
Кой е по-печен в църквата?
Матей се оказва най-близо до еврейския тренд – PR-а с родословията. Той използва тази мода, за да разкрие кой е Исус Христос от Назарет.
След завръщането от Вавилонския плен не са малко юдеите, които започват да си поизмислят, че са потомци на един или друг род. Разкрасяват родословното си дърво с легенди и си създават родова митология. Неслучайно Павел предупреждава младия проповедник Тимотей да избягва спорове по безкрайни родословия. Хората се замерят със своя произход, за да покажат кой е по-печен в църквата. Но Павел не се подава на тази агитация и поставя акцент върху духовността и характера.
Самият той, когато се налага изтъква своето
семейно CV: Аз съм от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи! Спрямо закона фарисей! Безупречен със своята набожност и посвещение. Ако някой иска да се състезава с мен, по-добре да се откаже. Защото „мога и на плътта да уповавам“ (Филипяни 3:5,6,4).
Гаф, недоглеждане или умисъл
В рода на Исус „стърчи“ един страшен идолопоклонник. Какво търси там? Гаф или недоглеждане е това, Манасия да стои до Давид и Авраам? Престъпленията му са от такъв порядък, че, ако зависеше от нас, щяхме да го скрием и дори да му заметем следите. И даже ако бяхме достатъчно ревностни, можеше и да запалим архива. Уместно ли е това лице да стои в почетния списък с бащите на най-влиятелната личност в човешката история? С какво основание го прави Матей?