Ивалина по душа е пътешественик. Тя е завършила туризъм, посетила е 27 държави. А Китай е сбъднатата ѝ мечта. Нейният интерес започва с азиатското кино и култура. По тях си падат поколението Z и Ива с тях, макар да е поколение Х. Тя щателно проучва туристическите фирми и намира тази, без нито един отрицателен отзив.
И така.
Нощен полет София – Истанбул – Пекин.
Пристигаш с широко отворени очи за всичко, което ще видиш.
Първият голям шок – мащабите
Думата огромен във всеки род и число напълно пасва на Китай. От Китайската стена до градовете, разстоянията и жилищните комплекси.
Ива: За пример ще дам Китайската стена. Казват, че било единственият обект, който се вижда от Космоса. Не е вярно. Но това, което мен ме порази, е дължината на стената. Аз знаех, че е голяма, но не знаех, че е толкова голяма. Стената е дълга 21 000 км. За справка, ако вземем Европа по диагонал – от Истанбул, която е най-югоизточната точка, до някакво селище в Норвегия, най-северозападната точка – това е 3300 км. Китайската стена е дълга 21 000 км. Значи, 6,5-7 пъти диагонала на Европа. Поразителен мащаб. Всичко е огромно.
Едно от поразяващите неща са празни жилищни комплекси от 33 етажни блокове, които пустеят. Цените са непосилни за обикновения човек. Дори в победните райони хората вземат по 1-2 долара на ден, така че и цял живот няма да им стигне, за да съберат сума за обикновено жилище в Шанхай. Защо обаче ги строят? Ами намират работа на хората…
Неочакваният Китай – чистота, тишина и модерна инфраструктура
Ива има съседи китайци, които обясняват защо са в България:
– Слънце ясно, небе синьо – казва нейният комшия на развален български.
Ива очаква да има смог. Но изненадващо, въздухът в мегаполисите е направо кристален. За това дял имат електрическите превозни средства.
Ива:Защо въздухът е толкова чист? Защото през последните три години в Китай масово се минава на електрически превозни средства. Коли, скутери, мотори, триколки. Триколки! Това, което ние в моето детство наричахме калинки. В същото време, шантаво движение. Коли и автобуси се движат по шосето. Мотори, скутери, триколки се движат, където им падне. Включително по тротоара.
На магистралите е удивително тихо. Можеш да чуеш шума на вятъра.
Китайците са пушачи, но улиците им са чисти. Единствените фасове, които Ива вижда, са от пушачите на българската група. А накрая и тях ги хваща срам и сами се превъзпитават.
Между градовете, влаковете стрела си движат със скоростта на самолет.
Ива: Сиан-Шанхай беше 1500 км и го взехме за 6 часа.
Вагоните приличат на самолети и отвътре. По пътеките хвърчат колички с храна, напитки и сувенири. Все пак сме в Китай и търговията върви.
Китай през християнски очи
Ива гледа на Китай със своите християнски очи. Впечатляват я драконите, будистките храмове, до които поклонниците нямат достъп, поклонението и приносът на плодове. Бързата асоциация с Каин и Авел.
Ива: Аз гледах на Китай през призмата на Библията. За мен беше странно, поразително, смайващо как милиард и половина души, повече от 2000 години, защото това е една от най-древните култури на света, се покланя на дракон. Това, което в Библията ние наричаме змей. И това, което се отъждествява със силата на злото.
Още нещо, което ми направи впечатление по време на тяхното богослужение… Какво се принася пред статуята на Буда? Плодове. Задължително плодове. И аз, като християнка, нямаше начин да не си направя връзката с Кайн и Авел. Авел принесе кръвната жертва, това, което изискваше Бог за прощение на греховете, а Каин принесе най-доброто от земните плодове.
И си казах, че, ако тези хора са толкова добри, ако тези хора с цялото си сърце се покланят на Бога така, както те го разбират, и в същото време не са прави, какво правим?
В същото време, за всичките тези дни в Китай аз не видях църква.
Почти криминална история с плод
Една от must-have точките на Ива е да опита дуриан. Това е плод под формата на диня с вкус на праскова, ананас и крем брюле. Забранено е да се внася в затворени помещения, защото след ден-два замирисва на труп. Ива си взема току-що отрязано парче, пробва го и го оставя за „после“. На третия ден дурианът се размирисва.
И сега как да го изнесе от хотела?
Ива покрива дуриана с напръскана с дезодорант мокра тоалетна хартия и го омотава в черен чувал. Изобщо положението е все едно не изнася плод, а се отървава от труп. Късно вечерта, като истински престъпник, тя се мята в асансьора, а той – за беля – се поврежда. Снове нагоре-надолу по етажите и се отваря произволно. По някои време се качва робот. Ами ако е снабден с детектор за миризма и я тресне някой ток? Ако я засекат, като нищо ще я накарат да плати за обезмирисяването на 19-етажна сграда…
Но, спокойно. Този криминален епизод има хепиенд. Остава споменът за едно екзотично плодово престъпление…
