По-добре смях, отколкото плач, нали така? Но как да се смеем, когато ни се плаче? Когато всички вкъщи сякаш са се наговорили да ни откажат от смеха?
Според психолозите, семейства, в които
чувството за хумор и шегите са на почит,
любовта е жива и семейството оцелява и в най-тежки ситуации. Съвършен пример в това отношение е незабравимият филм на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“. Спомняте си го, нали? Един баща постоянно прави смешки на сина си в концентрационния лагер, за да го опази от страха и ужаса. Дори в мига, в който го откарват към газовата камера, той пак прави смешки. Резултатът? Синът му преживява войната и психиката му е опазена.
Разбира се, хората тълкуват различно понятието „чувство за хумор“. За някои това означава остър език и умение да „клъвнеш“ другия в точния момент по точния начин, така че да го засрамиш и да събудиш смях у околните за негова сметка. Не, това „чувство за хумор“ не се брои в семейството. Дори е забранено. Защото унищожава, вместо да създава. Истинското чувство за хумор е умение да се надсмееш над трудна ситуация, да накараш другите да се усмихнат и да им вдъхнеш увереност, че нещата все пак не са чак толкова зле, може и по-зле, затова „дайте да ги оправим“. Освен това, истинското чувство за хумор е преди всичко авто-хумор, надсмиване над себе си, доброволно признаване и порицаване на собствените грешки, но по начин, който не предизвиква тежки разправии и лошо настроение.
Не е лесно, особено за хора, израснали в
семейства, където хуморът не е бил на почит.
Или които са били засрамвани и осмивани в детството си. Но упражняването в тази посока е полезно за всички. Например, някой вкъщи не е внимавал и е счупил нещо ценно. Реакцията? „О, не! Това на нищо не прилича! Защо не внимаваш? Знаеш ли колко струва? Докога ще вървя да оправям след тебе?“ Или „Спокойно, краят на света се отлага, жертви няма. Тъкмо ще започнем да събираме пари за нов телевизор. Този вече за нищо не ставаше.“
Този вид реакция изисква вътрешно усилие и понякога не ни се удава, особено ако сме ядосани. Но си струва да опитаме. В стресиращ и изнервящ момент да се запитаме: „Кое ми е по-важно? Да натрия носа на детето/жена си/мъжа си и да му покажа как се прави? Или да запазим топлите отношения и усмивките си?“