Ако се замислиш, вярата е парадокс. „А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме“ (Евреи 11:1, Верен 2002).
Идеята за живот отвъд очевидността е фундаментална за библейските истории. Ето например Адам и Ева се сблъскват именно с този проблем. Те падат, защото… Очевидно забраненият плод е добър и желателен, да ти дава извисяване. Очевидност за Ева! Очевидно светът без Ева не си заслужава. Очевидност за Адам! Изкушението на очевидността.
Освен първата двойка, с него се сблъскват и Аврам и Сара. Те вече имат нов дом в Ханаан. Но годините минават, а шатрата им е притеснително тиха. Отдавна им е обещан син, но още не са го заченали. И става все по-ужасно, защото не се подмладяват.
Приковаващо обещание
Ела след мен и ще ти дам потомство! – точно с това обещание Бог беше приковал в нощния мрак вниманието на стареца. Но недей да мислиш, че е лесно да тръгнеш по акъла на този глас. В онзи свят да напуснеш дома си и да заминеш за чужбина е потресаваща жертва, социално самоубийство. Това означава, че се продаваш на сергията. Всеки може да те зароби, дори да те убие. Нещо повече! Това е подобие на Христовата жертва. Защото Аврам навлиза в територията на смъртта в отговор на Божия зов.
Стъпката е безумно смела. Отговорът на Бога е НИЩО.
Вместо обещаното дете, празна вяра. Старецът става смешен в очите на другите. Накичил се с ново име – Баща на много народи, а даже един син няма. Ходи, развява вярата си.
Не гледа, че вече мирише на пръст, деца щял да прави! О, Бог наистина прилича на интелектуалец с кофти чувство за хумор. И даже Сара се смее: Как може това да се случи с нас? Аз отдавна съм в менопауза. И човекът ми е стар.
Ако среднощният глас лъже?
Аврам няма дете. А наоколо дечурлига много, но те се раждат на езичниците.
Това е обезкуражаващо. Какво правят тези хора, че получават, каквото искат. Техните богове явно са по-услужливи. И те са им благодарни. Черпят ги със зехтин и вино. Поливат грозните идоли пред шатрите си.
А ти, Авраме, ако искаш дете, прави като тях.
Аврам се запъва. Не ще да се занимава с простотии.
Ами опитай поне веднъж, бе човек. Какво ще ти стане, само пробвай? Смири се малко. Всичко ли знаеш? Просто прави като другите.
Авраме, още ли слушаш онзи глас? Ами ако ти е говорил някой среднощен шегаджия?
Здравият смисъл ти казва: Престани! Отречи се от този глас! Живей като всички!
Много е тежко да вярваш, а да нямаш това, което всички имат.
Аврам, човекът, който е заченал вярата, е победил едно от най-коварните изкушения – изкушението на очевидността. И това е част от неговия подвиг.
Изкушението на очевидността ни атакува
Атакувани сме визуално по много начини. Хора, които са станали манекени на идеалния живот. Съвършените жени, изкусителки, любовници, майки и бизнес-дами…
Те имат идеалния живот и маникюр, подредена душа и нискокалорично смути. Всичко им се получава. Може би в това време ти вярваш и нищо не е както трябва.
Помисли за най-очевидните за теб неща. Къде в тях може да бъде уловката?
В какво се състои лично за теб изкушението на очевидността?