Едно от най-лошите „попадения“ в живота е да попаднеш на безотговорен човек – безотговорен партньор, безотговорен началник, безотговорен лекар, следовател, чистач… Последиците варират от просто неприятни до фатални. Но как се „става“ безотговорен? Нещо специално ли трябва да се случи или човек се ражда такъв?
Чувството за отговорност
се възпитава през детството. Безотговорният възрастен е дете, което не е било научено на отговорност. Но който и родител да попитате, ще каже, че възпитава децата си в отговорност.
„Не бъди безотговорен! Твое задължение е да си оправиш стаята!“
„Каква безотговорност! Да носиш вкъщи тройки, когато ние с баща ти се трепем от работа заради теб!“
„Оставил си мръсни чинии в мивката! Как може да си толкова безотговорен!“
Тогава?
Може би, ключът е в метода, по който възпитаваме чувство за отговорност. Защото с подобни забележки може и да постигнем подредени стаи, високи оценки и чиста мивка. Особено, ако са придружени от заплахи и наказания. Но не и чувство за отговорност. Ще имаме просто едно послушно дете, което прави всичко, което му се нареди, от страх. И ние ще живеем в заблуда, че сме възпитали едно отговорно дете. Но когато то излезе извън обсега на нашия контрол, изведнъж чувството му за отговорност сякаш се изпарява, и започва да прави точно онова, което сме го учили да не прави.
Всъщност,
чувството за отговорност е просто една от многото важни ценности,
които трябва да преподадем на децата си. А това става по два начина – с пример и с назидание. И двата метода действат, стига да са приложени по правилния начин. Известно е, че децата повече виждат, отколкото чуват. Тоест, по-голяма е вероятността да направят това, което виждат, че правите, отколкото това, което ви чуват да им казвате. И ако видят безотговорност в самите вас…
Що се отнася до назиданието, то има резултат, само ако между вас и детето има истинска „топла“ връзка на доверие и приятелство; ако детето е сигурно в любовта ви и знае, че може да ви вярва при всякакви обстоятелства. Тогава думите ви ще бъдат запомнени и ще имат ефект.
Но не е само това. Каква е ролята на чувствата, например, при възпитаването в чувство на отговорност? Чуйте в предаването.