Как да говорим и да говорим ли изобщо с децата си за религия?
Много родители, дори вярващи, се смущават от тази тема и смятат, че разговорите за религия са работа на учителите по религия, на пасторите и свещениците в църквите. Тяхната задача е да възпитават децата си в „светските“ неща.
Само че, „светските“ са пряко свързани с религията. Как да обясните на детето защо трябва да е добро, ако не се позовете на християнските добродетели? Как да го научите, че е хубаво да бъдеш милостив и да прощаваш, ако не му обясните, че вие сте такива, защото Христос така ни учи? Разбира се, невярващите родители нямат нужда от Библия, за да обяснят доброто и злото, но учудващо е, че дори вярващите сякаш предпочитат нерелигиозните обяснения.
Разговорите за религия са дълг на всеки родител
Всъщност, всеки вярващ родител има дълг да събуди вяра в сърцето на своето дете. И това задължително минава пред специални разговори за нея. Понякога децата сами ги инициират с „глупави“ въпроси. Например, „Колко голям е Бог?“ или „Кои са децата на Исус Христос?“, или „Може ли да си вземем кучето в рая?“, или „Баба умря, сега къде е?“, и така нататък, и така нататък. Родителите често правят грешката да пресекат още в зародиш един потенциално прекрасен разговор с думите: „Не говори глупости! Само тъпи въпроси задаваш!“ И губят уникална възможност да отворят пред детето си целия свят на вярата в Бог.
Но дори децата да не задават въпроси, родителите могат сами да търсят поводи да повдигат тези теми. Ето, коледните празници, например, са прекрасен повод. Какво празнуваме? Кога се е родил Христос? Защо се е родил? Какво е правил тук на земята? Защо мъдреците са се поклонили на едно бебе? Защо като е бил добър, някои хора са Го мразили? Какво ни дава и какво иска от нас?… Изобщо, разговори от този вид са много по-смислени и ценни за детето от разговори за Дядо Коледа, подаръци и баници с късмети. Традициите и празниците са нещо прекрасно, разбира се, но можем да дадем на децата си много повече от тях.
За много родители разговорите за Бог, религия, вяра са трудно нещо и те предпочитат да оставят това на „професионалистите“. Но никой не може да ги замести в тази деликатна и важна задача. Въпреки че, не са професионалисти.