Марк разказва за апетитно лозе и честен и отговорен стопанин. Той дава имота си под аренда и заминава по друга работа. Положил е всички грижи за лозето си. Оградил го е. Направил е преса и резервоари за вино. Построил е кула или добре укрепена сграда, където да живеят лозарите. Те имат всички условия за труд. Няма и намек за експлоатация или несправедливи действия от негова страна. В определеното време той изпраща служители, за да приберат гроздето, което му се полага от реколтата. Лозарите ги хващат, бият ги и ги пускат с празни ръце. Ей на такива арендатори е попаднал добрия стопанин!
Слуги-господари
И днес се случват такива неща. Пускаш някой в имота си, а той не плаща наем. Заключва се, крие се и създава проблеми. Накрая трябва да го изгониш с полиция. Отнема много време и нерви. Наемателят е започнал да е изживява като собственик. И тези лозари са същите – алчни, жестоки, нагли. На тях им харесва да запазят цялата реколта за себе си. Колкото могат ще изядат. Останалото ще продадат на пазара. Услажда им се да бъдат господари. И започват да кроят планове за присвояване на лозето. Алчността ги прави зверове. Те се саморазправят със служителите на собственика – някои бият, други убиват. Оцелелите отпращат с безчестие – унизени. Никой не може да ги вразуми. Господарят решава да ги засрами, като изпрати сина си. Но те нямат срам, нито милост. Извеждат го извън лозето и го убиват. Господарят може би трябваше да изпрати полиция, а не единствения си наследник!
Сметка без кръчмар
Обикновено съм чела тази притча като история за други хора. Исус говори на учителите по религия. Лозето е Израил, фарисеите са арендаторите, които прибират реколтата. Да си носят греха! И все пак колко да сме по-различни? Някак ни тегли отвътре да считаме за свое нещо, което не е наше. Да вземем например такъв капитал като здравето. Когато го имаме, си мислим, че е в реда на нещата. А времето? Ами и то е наше! Способностите и талантите на кого са? Наши! Всички сме арендатори, на които се услажда властта.
Други лозари
– Какво ще направи господарят на лозето?
– Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават плодовете навреме.
Кои са, обаче, тези други лозари? Какви са? Ами ако са като предишните?
„Другите лозари знаят, че лозето е на господаря, и плодовете от лозето са на господаря, и земята на лозето е на господаря, и соковете на гроздето са на господаря, и всяко зрънце от гроздето е на господаря.
На господаря, а не на тях“ (Теодора Димова).
Това е единствената разлика!