Исус е в компанията на хора, които се опитват да го заковат с религиозно-политически главоблъсканици. Какво да каже Исус, без да нагази в политиката? И тогава, и сега, не е лесно да се говори прямо по такива двусмислени и болни въпроси, особено ако опонентите ти залагат капан: „Тогава… фарисеите и иродианите… Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?“ (ст. 13-14).
Естествено народът силно ненавижда римската окупация. И освен това, изображенията на римските монети оскърбяват религиозните чувства на вярващите. Ако Исус отговори: Да, можеш да платиш!, веднага ще бъде включен в списъка на проримски настроените граждани. Ако отговорът е Не!, това означава лесно да влезе в заложения капан и официалната власт да го обвини в бунт…
Интелект на вятъра
Ето! Пристига и групата на садукеите. Садукеите са управляващият елит, свещениците. Тяхната доктрина за смъртта е откровено материалистична. Те не вярват нито в задгробния живот, нито във възкресението. За тях свещено е само Петокнижието (ивр. חמש, хумаш), според което и живеят — т.е. те вярват, че очистването и изкуплението се извършва чрез жертвите, затова няма награда в живота след смъртта. Затова му задават такъв насмешлив въпрос: “Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си“ (Марк 12:18-19).
Именно с тази цел те влизат при жената, да възстановят семейството на починалия брат. Формално жената остава съпруга на големия брат. Исус казва: „Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?“ (ст. 24).
Въпросът не е в това: «Колко сте необразовани?» Смисълът е: „Наистина ли се занимавате с тези глупости?! Вместо да изследвате Библията, си донамисляте нещата. Вместо да изучавате въпроса как действа Всевишния, вие си губите времето да измисляте схоластични истории, с които сами се въвеждате в заблуждение“.
Недалеч от Царството
Сред народа има и един книжник, на когото явно много му допада как Исус поставя
умниците на място. Според него Исус мисли правилно. Той оценява Неговата логика и за да получи удоволствието да говори с достатъчно умен човек, се приближава с много горещ за онова време въпрос:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма“ (Марк 12:28-31).
Предупреждение
Тази глава завършва с етично наставление.
„И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждене“ (Марк 12:38-40).
Действително, книжниците вършат много добра работа, защото отиват при народа и започват да го учат, за разлика от свещениците, които се големеят. Те имат огромен принос за образованието в Израил. Повсеместно учат в синагогите и проповядват Тората, както знаят и както могат. Народът им отдава почест, понякога в повече.
Исус казва, че хората, поставени за учители, отнемат последната пара от народа, разоряват хората и изпиват дома на вдовиците. За размяна на някакви благословения, точат от хората финансови ресурси. И учениците трябва да внимават, да не заприличат на тези учени глави. Вие ще получите определена власт. И трябва да внимавате да не злоупотребявате с тази власт.
Тези хора се молят на показ, обличат се богато и се опитват да изглеждат праведно. Е точно за това лицемерие си струва да се внимава – вътрешния свят да не отговаря на външния.