„Като се обърне колата, пътища много“ гласи народната мъдрост. Колкото и да е неприятна, тя е ужасно вярна. Кой от нас не е изпитвал истинността ѝ на собствен гръб?
Колко често си казваме: „Ако тогава не бях казал това… ако бях избрал онова… ако бях послушал онзи човек… ако не бях се подвеждал толкова лесно… всичко щеше да е идеално!“ Е, идеално чак едва ли, но със сигурност някакви страдания, неудобства и загуби са щели да бъдат спестени.
Да избегнем развода
Това важи с особена сила за семейните отношения. Често съсипваме спокойствието и хармонията вкъщи за глупости, държим като удавници за сламка на някакви дребнави изисквания, воюваме до кръв за каузи, които впоследствие се оказват напълно излишни. И спукваме гърнето. Обидните думи излитат в пространството, раните вече кървят, отношенията се развалят. Понякога непоправимо.
Колко хора въздишат: „Като си помисля колко лесно съм могъл да си спестя всичко това! Колко хубаво щяхме да си живеем сега! Съжалявам. Ех, защо никой тогава не ме предупреди, не ми каза…“
Какво може да направи един мъж, за да бъде жена му влюбена в него и след двайсет, и след трийсет години? Какво може да направи, за да не излети щастието през комина? Да се наслаждава на живота без страхове и притеснения? Същото, което и една жена. Обобщено в едно изречение – да обича и да го показва така, че другият да го разбере.
Понякога не е лесно да избегнеш развода
Звучи прекалено просто? Не, не е просто. Нито е лесно за изпълнение. Защото понякога това означава да вървиш дори срещу инстинкта си; да полагаш усилия, които ти се иска да си спестиш; да стоиш нащрек, когато ти се спи; да носиш тежест, която ти се иска да пуснеш. Не е лесно. Обаче си струва.
„По пантофи“ ви предлага синтезираната мъдрост на един мъж, изстрадал развод, който споделя какво е могло да спаси брака и щастието му, но никой не му го е казал навреме. Разбира се, това е мъжката гледна точка. Но тя удивително се доближава до женската.