През 1950 година се появява понятието „brainwashing“ – промиване на мозъка. Пръв го употребява американският журналист Едуард Хънтър. С него той описва методите, които китайското правителство използва, за да кара населението да му сътрудничи по време на Корейската война. По-късно изследователите го прилагат и за методите, използвани преди от нацистите в Германия. В съвремието се употребява най-вече за съдебни случаи, особено свързани с трафика на хора или попечителството над деца.
Най-общо
„промиването на мозъка“ е концепция,
според която с помощта на психологически техники се променя съзнанието на човека. Внушават му се мисли отвън, понякога дори нежелани от него самия, намалява се способността му да мисли критично, променят се отношенията, ценностите и вярванията му.
Днес сме свидетели на „промиване на мозъка“ в малко по-„невинен“ вид. Например, налагането на модел за човешка красота от медиите, който променя съзнанието, а това води и до промени в поведението, ценностите, приоритетите и дори вярванията на хората. Най-напред младите момичета започват да не се харесват, защото не приличат на медийния идеал; след това идва желанието за промяна и накрая промяната. Но нещата не спират дотук – „промененото“ момиче започва да възприема другите вече през призмата на своето ново „аз“ и да оценява хората около себе си по същите критерии, да очаква и ново отношение от тях към себе си.
По същия начин ние оформяме представите си за успех, неуспех, правилно и неправилно; вземаме страна в конфликти, защитаваме или отхвърляме каузи. Тоест, съзнанието ни се променя, а това променя поведението, ценностите и отношенията ни.
Въпросът е,
може ли да се избегне промиването на мозъка?
Или е неизбежно? И дали винаги е непременно нещо лошо? Когато внушаваме на детето от малко любов към нашата собствена любима музика, не му ли „промиваме мозъка“? Когато го учим да вярва в Бог и му предаваме ценностите си, не му ли „промиваме мозъка“?
Тези и още доста смущаващи въпроси си задаваме в предаването, и търсим техните отговори.