Кое е най-голямото зло, което можем да причиним на децата си? Въпросът звучи патетично и буди асоциация с мъчения, глад, изолация и прочие. Всъщност, според психолозите, една от най-големите злини (ако не и най-голямата), която можем да причиним на децата си, е
да им спестяваме трудностите в живота.
Защото ние не сме програмирани да живеем в пълен комфорт. Откакто в нашия свят има грях, в нас действа така нареченият „инстинкт за самосъхранение“, който ни пази от опасностите. И ако опасности няма, този инстинкт полека-лека започва да се губи.
Това е доказано експериментално с мишки в експеримент, наречена „Вселена 25“. В него на мишките създавали абсолютен миши комфорт – храна, вода, топлина, пухкаво гнездо и така нататък. След време цялата популация започнала да се изражда – женските ставали все по-агресивни, мъжките все по-апатични и накрая всички мишки загинали. Експериментът бил проведен 25 пъти! Тоест, място за съмнение няма.
Живот без трудности?
За съжаление, това важи не само за мишките. Изкуственият комфорт, който си създаваме, ни променя като личности. Сравнени с нашите предци само две поколения назад, ние живеем в небивал комфорт. Кой от нас сега цепи дърва, за да запали печка и да се стопли? Кой ходи по няколко километра пеш всеки ден, за да отиде на училище или на работа? Кой спи на студено? Кой яде месо само на празник? Кой се охлажда лятно време само от сянката на дърветата? Кой преписва текстове на ръка? Кой спи с още пет-шест души в една стая? Всичко това ни е променило и продължава да ни променя.
И тъй като сме добри родители, ние не искаме децата ни да се „мъчат“ и им спестяваме всякакви възможни неудобства – обзавеждаме им комфортни и красиви стаи, возим ги до училище с кола, разрешаваме всичките им проблеми с учители и съученици, водим ги на скъпи почивки, приготвяме им вкусна храна, организираме пищни тържества за рождените им дни… с две думи, те прекарват първите двайсет години от живота си в пълен комфорт, дори лукс, ако родителите са достатъчно заможни. Но дори и бедните родители го правят. А ако преценят, че няма да могат, изобщо не ги създават.
И така… буквално ги израждаме. Да думата е силна, но отговаря на истината. Израждаме ги като личности, като мъже и жени, като бъдещи родители и граждани. Дете, което не се е борило за нищо като дете, трудно ще се бори за каквото и да е като възрастен. Стряскащо, нали?