Рони е само на 23, но е умна за трима. И освен това е преживяла повече от своите връстници. Вече не е дете, освен че е дете на Бога.
Тя е ученолюбива и трудолюбива. Свири на пиано, рисува, снима, занимава се с деца и се интересува от графичен дизайн. Всичко, без коли и строителство. Явно, да бъде добра във всичко си е нейната младежка невроза.
Избор на път – медицина или графичен дизайн?
След 12 клас всеки млад човек е объркан и се чуди какво да прави. Бях добра в много области и отидох към медицината. Но три години минаха и аз още се лутах. Някак усещах, че не е моето нещо.
Миналата година взех решение да се кръстя. Но още не се бях задвижила да търся Бога с цялото си сърце. Това лято реших да го направя. Молех се за други неща, но Бог ме насочи към това: Какво да правя с живота си? И след 30 минути първата ми мисъл беше графичен дизайн. Звучи много налудничаво, знам. Но преди това много съм го мислила. Отговорът дойде в ума ми. Получих вътрешен мир и убеждение. Все едно ми падна не камък, а скала от сърцето.
Трудности на израстването
Рони е 5-то поколение вярваща. Но вярата не е в гените, а в изборите. Както се казва: Бог няма внуци! Ние всички сме Негови деца.
Да си от род на вярващи е безспорно предимство. Но също е достатъчно объркващо. Не е лесно да намериш своя глас сред големите очаквания на близките. Усещаш го като товар, докато търсиш себе си. Това, което трябва да се случи точно на теб, чака своето време и няма да се изгуби.
Може би промяната при мен и такива като мен е да осъзнаеш, че това е твоят личен път. Това не е пътят на майка ти и баща ти. Не е пътят на твоите роднини и на църквата. Ти сам трябва да извървиш стъпките. Да стигнеш до Бога и да Го преоткриеш. На мен ми отне 22 години.
Да пожелаеш промяната
Това не е бързо желание да консумираш нещо духовно. Това е избор на път. Рони го мисли отдавна, но нещо я спира. Капанът е: Не съм достатъчно добра. Не съм достойна за Бога.
Много хора около мен са ме карали да бъда перфектна във всичко, което правя. И аз бях добра в много неща. Но не бях перфектна. И в един момент ми се случваха толкова неуспехи, че се питах: Защо до едно време можех да се справям с много неща, а в момента не се справям с нищо. Блясъкът ми изчезна. Аз потънах.
Как съм се справила? Честно, не знам. Вътре в мен гореше: Чия страна да заема? Какво чакам? Какво ме спира? И тогава се намеси един приятел, който каза: Да вземеш решение за Бога не е крайната точка, това е само началото на пътя.
Бог не те кара да пасваш, Той иска да пожелаеш да си при Него. Рони казва Да! на Бога и нейният втори рожден ден е летен празник с приятели и море.
Да живее живота като приключение с Бог и с много приятели. А освен това, семейство и кариера – Рони мечтае смело. И носи блясъка отвътре.