Според данните от последното преброяване от 2021 година, в България вече живеят 6,5 милиона души. За десет години сме се стопили с 850 хиляди. Всеки път, когато стане въпрос за това, се натъжаваме. И обикновено виним управлението на страната, емиграцията, лошото медицинско обслужване, вредните навици. И с право. Но има още една съществена причина – българите раждат все по-малко деца. На всяка жена в България се падат по-малко от две деца. Тоест, една двойка дори вече не се „възпроизвежда“, тоест не създава поне две деца, които да я „заместят“ в статистиката. И резултатите са логични – само 14 процента от хората у нас са под 17 години и цели 24 – над 65. Казано без цифри, старите хора се увеличават, а младите намаляват, което обрича нацията ни на изчезване.
Демографията е такава – защо?
Много анализатори се опитват да обяснят тази тенденция, много журналисти посвещават предавания на това, търсят отговори сред младите семейства. Обичайните отговори, които се дават, са: икономическата нестабилност, лошият начин на живот в страната, лошата здравна система. Младите двойки отлагат с години появата на първото си дете и понякога изобщо не създават второ, защото „не могат да си го позволят“.
В същото време статистиката е категорична, че тенденцията да се раждат много деца е именно сред бедните. Богатите са тези, които „не могат да си го позволят“. Може би, причината за „отказа ни от деца“ се крие другаде?
Истинските причини за тази демография
На първо място, това е разместената скáла на ценностите. Ако преди сто години за българина „най-висшето“ благо и щастие е семейството и челядта, днес това е личният успех и материално благополучие. Някога за „успял“ се е считал човек, оставил след себе си потомство, което да продължи името и рода му, а днес – човек, изкачил социалната стълбица и успял да си осигури луксозен и охолен живот. Затова и младите хора не бързат със семейството и децата, докато не са сигурни, че са „успели“ достатъчно. За съжаление, много често този момент идва, когато създаването на деца е вече невъзможно или най-малкото, силно проблемно.
Друга причина е убеждението, че на децата трябва да се осигури само „най-доброто“. А под най-добро отново се разбира „най-скъпо“. И родители, които не са сигурни, че ще могат да осигурят на децата си „най-доброто“ жилище, „най-доброто“ училище, „най-добрия“ старт в живота, изобщо не ги създават.
И още причини има, разбира се. Чуйте ги в предаването. Защото е време да се замислим сериозно.