Европа в началото на 14-ти век
Късното Средновековие започва като един период на сериозна криза в Европа. Бедствие след бедствие застига всяка област на живота на континента. Това довежда до срив в развитието през средните векове. До този момент Средновековието е период на значителен социален, политически и икономически растеж. Поддържан е от стабилността и целостта на римската църква, която е ангажирана във всички аспекти от живота на европейците.
Но 14-ти век донася със себе си рязко намаляване на прираста на населението, поради пренаселването през предишните векове. Това изтощава земята и принуждава много селяни да обработват неплодородни земи или земи с ниско качество на почвата. Допълнително има поредица от години с неблагоприятно време между 1315 и 1320 г., които водят, до загуба на много от културите в неплодородните земи. Така населението изяжда всичките си житни запаси и запасите от други семена. Неизбежно следва гладът и липсата на семена за посев през следващите години.
В действителност Европа достига своя пик на население, което земята вече не може да изхранва. Добър пример за кризата е резкият спад на населението в Прованс, Франция, където от 400 000 души населението спада до 200 000.
Чумата и нейното въздействие
Кризата е усилена от появата на бубонната чума през 1346-1348 г. Подобна епидемия не е виждана в Европа от 5-ти век. Чумата пристига в Италия чрез кораб, акостирал в Сицилия. Той гъмжи с плъхове, които пренасят заразата сред нищо неподозиращото население, а то няма имунитет към болестта. Тя се разпространява бързо из цяла Италия и достига на север до Дания през 1349-1350 г.
Специфични характеристики на чумата пречат за бързото възстановяване на населението. Например фактът, че болестта е ендемична, означава, че остава скрита за известно време, след което се появява отново без предупреждение. Така град Барселона е покосен шест пъти от чумата за период от 100 години. Широко разпространеното недохранване поради загубата на растителни култури спомага за висока смъртност по време на всяка чумна вълна. Например Англия е покосена от чумата през 1348 г. и губи между 30 и 50% от цялото си население.
Борещото се за оцеляване население е също така ужасено от перспективата на смъртта и от мисълта за вечно горящ ад, идея създадена от папството и накарала мнозинството да се обърне към църквата за помощ и увереност. В този духовен климат в Европа Бог издига реформатори като Хус, Йероним, Лутер, Цвингли и други. Те стават герои, които опровергават фалшивите небиблейски църковни учения и дават надежда на хората чрез Божието слово.
Друг сериозен проблем през късното Средновековие е, че чумата поразява предимно хора, които са в детеродна възраст. Това възпрепятства възстановяването на населението. Този голям спад поставя начало на социални сътресения и сериозна икономическа криза с тежки последици по целия континент.
Нуждата от храна нанася сериозен удар, тъй като чумата редуцира почти наполовина населението в много държави. Това на свой ред, причинява спад на цените на земеделските продукти и на печалбите. Намаляването на населението означава още, че има по-малко работници, а те изискват по-високи заплати от работодателите си. Така се повишават цените на произведените стоки и се унищожават приходите от продажби. В отчаянието си работодатели и собственици се обръщат към правителството за помощ и подкрепа под формата на замразяване на заплатите. Но това разярява стресираното и гладуващо вече население и в резултат възникват вълна след вълна от бунтове на работници.
Стогодишната война
Сред цялото това социално-икономическо вълнение, Английската и Френската монархия започват Стогодишната война от 1337 до 1453 г. Тя значително отслабва и двете династии. Войната започва заради спора за наследник на трона във Франция. През 1328 г. Шарл IV, последният от силната династия на Капетингите умира без да осигури наследник и по този начин оставя не само празен трон, а и един значителен проблем за Франция. Има двама кандидати за трона – Филип Валоа, френски аристократ, който е далечен роднина на Капетингите и крал Едуард III в Англия. Филип претендира чрез мъжка кръвна линия, а Едуард чрез женска – майка му е сестра на покойния крал. Френската аристокрация решава да избере Филип като подходящ за трона и Едуард се съгласява с техния избор, но събитията във Фландрия драматично променят ситуацията.
Фландрия е част от Франция, управлявана от граф, който е васал на френския крал. Но нито той, нито френското управление, на което плаща данък не са популярни сред народа. Спорът за френския трон е възприет като възможност за отхвърляне на френската опека от фламандския народ. Затова фламандците искат от Едуард да изяви претенции за трона, като го заплашват, че ще спрат да купуват английска вълна, ако не го направи. Фламандците купували значително количество английска вълна, но не достатъчно, за да убедят Едуард да се бие за короната. Обаче тогава Филип решава да нападне английските земи във Франция и това убеждава Едуард III да започне война за френската корона. Едуард ръководи първата половина на войната за Англия, докато Хенри V поема властта през 15 век. В крайна сметка няма реални победители във войната, тъй като и двете държави пострадали от конфликта.
Но от тази ера на кризи и социална, икономическа, политическа и духовна тъмнина, Бог издига движението на Реформацията, за да предложи на хората надежда отвъд това, което виждат да се развива около тях.