Исус говори наистина странни неща. Ако въведението е такова, какво ли ще бъде събитието?
Да чуем какво казва на приятелите Си: „Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство дошло в сила.
И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Иоан и ги заведе на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях… И яви им се Илия с Моисей, които разговаряха с Исус“ (Марк 9:1-2, 4).
Тунелът на преживяването
Исус се отделя с най-близките приятели. Той иска да е готов за часа, който идва. Иска и те да са готови. Защото ще бъде страшно и безнадеждно. Събития в една седмица, които смразяват кръвта, блокират ума, объркват сърцето.
Идва часът и жертвата ще бъде заклана. Той е Жертвата. Видял го е от момента, в който родителите Му го водят в храма за първи път. Има властта да пристъпи или да се отдръпне. Вече е в тунела на това преживяване – толкова неизвестно, неизпитано от никого в такава пълнота, така различно от всичко друго. И преди да влезе окончателно в него, не би могъл да знае дали ще остане докрай. Дали плътта няма да се изплаши и да избяга? Да извика за спасение? Но не спасение за човека, а спасение за себе си? Никой не знае какъв ще се окаже в агонията. Дали ще е готов за своята Жертва?
Човешка подкрепа за Божия Син
Исус има нужда от подкрепа. Но не от ангели. Как биха могли те да Го разберат? Какво е да си създал света, а да се чувстваш толкова самотен в него? Какво означава да стоиш сам за Бога? Какво е да обичаш някой, който ще те предаде? Човекът, който не знае вярност и приятелство, а трепери само за своята кожа. И все пак, точно сега може да те разбере най-добре друг човек. Друг, който прилича поне малко на Тебе.
Странно е, че Бог има нужда от подкрепата на хора, а не на ангели. Че по един специален начин в страданието и саможертвата, ние споделяме едно и също преживяване. Макар че в Исус то е неизмеримо по-дълбоко.
Искате ли да чуете за страданията на Бога?
Петър, Яков и Йоан също са там. Но те заспиват, когато трябва да си отварят очите. Не могат да осмислят какво им говори. Очакват Го страдания, унижения и възкресение. Но те Го слушат, без да чуват. Всъщност Кой иска да слуша за страданията на Бога? Дори днес. Като учениците, и ние сме уморени от живота, от бизнеса, от религията. От това, че светът не ни разбира. От това, че ние не разбираме защо не се случват онези неща, които очакваме толкова отдавна. Може би страданията на Бога ще обяснят всичко…