По мотиви на Изход 31:18 – 32:35
Това е една доста тъмна страница от историята на Божия народ. Те са сключили завет с Бога – съюз, който е под формата на брачен договор. Принесени са жертви, поръсени са с кръв. Първенците имат трапеза с Бога. После Мосей се качва на планината. Влиза в облака и го няма 40 дни. Народът чака долу. Ден след ден – Божият говорител не се завръща. Неизвестността започва да тежи. Тогава хората се събират около Аарон.
– Стани, направи ни богове, които да вървят пред нас. Защото не знаем какво стана с този Мойсей, който ни изведе от Египет.
Аарон се подава на натиска
Какво изобщо се случва тук? Защо Аарон не ги убива на място със своя жезъл?
Явно е, че несигурността побеждава. Хората не знаят дали сега ще пада манна, когато Моисей го няма. Откъде ще вземат вода. Няма къде да се върнат, няма къде да отидат. Дори не знаят накъде да вървят. Трябва им някакъв GPS.
Аарон няма намерение да предава Бога. Но пък иска да им угоди. Може би се и плаши, те се тълпят… т.е стават тълпа. Не е ли по-добре първо да ги поуспокои. Да им подаде нещо, за да не стане по-лошо. Дали не се опитва да печели време? В крайна сметка им казва да свалят златните си обеци, събира златото, разтопява го и прави теле. После се опитва да наложи правилната религиозна рамка: слага олтар. И без да обявява нова религия, се опитва да съвмести нещата:
– Утре ще има празник на Господа.
По същество той прави идол, но му слага религиозен етикет.
Не знам дали е всъщност лошият герой. Знам само, че е лидерът, който не издържа на натиска.
И така, в стана на Израил започва големият гуляй — Денят на златното теле.
Хората стават рано. Принасят жертви. Сядат да ядат и да пият. После започва буйно веселие, някаква крайна непристойност. Повечето се радват се: „Ето го! Ето го старият, познат бог! Най-после можем по стария начин, както едно време, да отпразнуваме и да си устроим оргии като нормални хора, вместо да чакаме в молитва и да правим жертвоприношения.“
Бог прави предложение на Мойсей
Горкият Мойсей! Той си няма на идея какво става. Налага се Бог да го осведоми:
– „Слез долу. Твоят народ, когото ти изведе от Египет, се поквари.“
И тук Всевишният, както се казва, прави на Мойсей предложение, на което е трудно да се откаже. Обикновено така става с предложенията, които Бог прави, но този случай е особен.
„И сега остави Ме, и ще пламне гневът Ми против тях, и ще ги изтребя, а теб ще направя велик народ!“(Изход 32:10).
А сега де! Лидерът за народа ли е или народът е за лидера?
Мойсей не използва провала на народа, за да получи повишение. А можеше да стане по-голям – родоначалник на нов народ, новият Авраам! Но не! Той защитава хората, които току-що са предали Бога: „Защо, Господи, да пламне гневът Ти против Твоя народ, когото Ти изведе от Египет?“ Аргументът му не е просто дипломатически: Какво ще кажат египтяните? А как ще изглежда Бог в очите на света: Той ги изведе, за да ги погуби. Наистина ли, Боже?
В крайна сметка Мойсей успява да склони Бога: „И Господ се отказа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.“
Мойсей се връща в лагера

И така Мойсей слиза в лагера. В ръцете си носи двете каменни плочи – “скрижалите, написани от двете им страни; А скрижалите бяха дело Божие и писаното върху тях беше Божие писмо, изсечено върху скрижалите“ (Изход 32:15).
Още преди да наближат, Исус Навин чува шум и предполага, че това е боен вик.
– Не е вик на победа — отговаря Мойсей. — Нито вик на поражение. Песен чувам.
„И когато Моисей се приближи до лагера и видя телето и хороводите около него, гневът на Моисей пламна; и той хвърли от ръцете си скрижалите и ги строши под планината“ (Изход 32:19).
Моисей не си изпуска нервите, когато чупи плочите. Той всъщност визуално показва, че договорът, чрез който невестата се смята за сгодена за младоженеца, е нарушен. И следователно тя може да бъде осъдена. Ако погледнем целия този откъс с очите на завета, ще видим, че народът изглежда като невеста, която блудства под сватбения балдахин.
Въпреки че е най-кроткият и най-смиреният човек, Моисей не е емоционално недосегаем. Нито е опериран от разочарование, обида или гняв. Той буквално не може да се побере в кожата си:
„И взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, смля го до най-фин прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият”.
Разправии с брата
После Моисей търси сметка на Аарон: „Какво ти направи този народ, та навлече върху него такова голямо бедствие?“ И каза Аарон: „Нека господарят ми не се гневи. Ти знаеш този народ — той е склонен към зло“ (Изход 32:21-22).
Аарон е в ужасно положение. Той дава своята версия на събитията: Хората поискали бог. Той ги накарал да дадат златото си. Хвърлил го в огъня. „И излезе това теле.“ От само себе си. Сякаш сме в детската градина: Кой счупи това? То само!
Аарон не може да понесе отговорността. Дистанцира се от действията си: как е събрал, как е излял, как е оформял телето, а сега разказва някаква чудодейна история. Изглежда нестабилен: пред народа отстъпва, пред Мойсей се оправдава. Мислил е, че ако избегне конфликта, ще запази мира. И въобще човекът, който не искаше да разочарова никого, разочарова всички: И народът, и Бога, и брат си. А навярно и себе си.
…
Накрая Мойсей застава при входа на лагера и казва: „Който е за Господа — при мен!“ Левитите застават до него. Следва наказание. Около три хиляди души загиват.
Или ги спаси, или заличи и мен!
Тук историята прави неочакван обрат. Човекът, който счупи плочите от гняв, се връща при Бога като застъпник за същите хора:
– Вие извършихте голям грях. И сега ще се изкача при Господа — може би ще изкупя вашия грях.
Мойсей не оправдава направеното. Не казва, че телето няма значение и те просто малко са се поувлекли и са стигнали по-далеч, отколкото са искали. Просто Той отказва да направи едно съвсем човешко нещо: да спаси себе си за тяхна сметка.
“А сега ще простиш ли греха им? А ако не — моля Те, изличи мен от книгата, която си написал!“ (Изход 32:30).
Това са удивителни думи: „Ако ще им простиш — прости. Ако няма да им простиш — аз не искам да бъда спасен без моя народ!“
Моисей, който призовава народа да застане на страната на Бога, сам е готов да застане на страната на народа. Той не казва: „Мен! Мен! От мен създай народа! Аз ще бъда! Аз ще стана!“ Моисей е готов на вечна гибел, само и само народът да не бъде погубен.
И каза Господ на Моисей: „Онзи, който е съгрешил против Мен, него ще излича от книгата Си. А сега иди, води народа към мястото, за което съм ти говорил. Ето, Моят ангел ще върви пред теб. А в деня на Моето възмездие Аз ще им въздам за греха им. И Господ порази народа с мор, заради това, че направиха телето, което Аарон направи“ (Изход 32:33-35).
Така завършва трагичният разказ за златното теле.
