Когато вкъщи няма деца или децата вече са напуснали къщата, често в нея се появява домашен любимец. Сякаш по някакъв начин кучето или котката, или хамстерът запълват емоционалния вакуум, създаден от липсата на деца. Сякаш ни липсва някой да цапа и вдига шум.
Животно вкъщи? Ужас!
Но защо в къща, пълна с деца, се появява и куче? Защо допълнителен шум, косми, кални лапи по пода, разходи за храна и ветеринар, специално място в колата? Една от причините може да е, че родителите просто обожават животни и не могат без тях. Но по-честата причина е, че децата искат. Кой родител не се е сблъсквал с насълзените очи на детето си, което отчаяно моли за коте, и обещава, че ще се грижи за него? Някои се „смиляват“, вдигат ръце и купуват котето, докато други устояват на детските сълзи и не отстъпват.
Основната причина за колебанието на родителите е, че те прекрасно знаят – тържествените обещания „аз ще извеждам кучето“, „аз ще го храня“, „аз ще го къпя“ по правило избледняват и започват да се нарушават още в края на първия месец, след като премине еуфорията. И на ръцете на родителите пада още един ангажимент.
Животно вкъщи – защо, все пак?
И все пак, психолозите са единодушни, че ако детето расте в къща с домашен любимец, за него има само полза. Дори родители, които никога не са имали животинче вкъщи, умишлено вземат за детето си с възпитателна цел.
Какви ползи има присъствието на животно за детето вкъщи? Първо, децата се учат на отговорност. От малки израстват с идеята, че грижите не се полагат, когато ни е приятно и когато имаме време, а винаги. Деца, свикнали да се грижат за домашен любимец, израстват по-отговорни и с по-добро поведение. Отрано се научават, че и други освен тях имат нужди; че имат задължения. Освен това, особено собствениците на кучета, се движат повече, създават повече запознанства, по-спокойни са.
С две думи, ако сте готови да преглътнете допълнителните разходи, шума и мръсотията вкъщи, вземете на детето си животинче. И след това възпитавайте и двамата едновременно.