Много обичам да говоря с 20-годишните. Те са толкова наясно с живота, че започвам да се успокоявам – все пак някой знае как е устроен света и какво да прави с него. Падам си по техния идеализъм и малко им завиждам, че всичко им предстои…
Емигрантско сърце
Мики и нейните родители заминават за Америка, когато тя е едва 4-годишно хлапе.
Затова е удивително, че се преживява като емигрант:
Отидох малка и много хора се изумяват, че ми домъчнява за България. Но то ми домъчня, защото това е моята народна майчина земя (без редакция).
БГ-идилия
Ако искате романтичен поглед към родината, Мики ще ви го даде. И то, от цяло сърце. Малки агънца за гушкане и снежна Коледа с голяма трапеза. Добри хора и приятели, които гледат сериозно на връзките. Има нещо истинско в този трогателен наивизъм – чисто и безоблачно. Не може ли да живеем в страната на нейните спомени?
Какво си спомняш от България?
Ох! Помня сняг и топла стая. И всички роднини заедно на една маса. Дядо ми имаше животни и внасяше на топло малко агънце. И аз не исках да го пусна.
Помня летището. И как се сбогуваме с нашите роднини и приятели.
А после вече сме в Ню Йорк и аз искам да разбера идва ли краят на тази екскурзия:
– Мамо, кога ще се върнем в Пловдив?
И беше малко смешно и тъжно, понеже си мислех, че сме на ваканция, а то беше новият етап от моя живот!