Повечето модерни възпитателни школи са основани на демократичен принцип – тоест, на детето не се заповядва и нарежда като на войник, а се уважава неговото мнение, зачита се волята му и то участва в собственото си изграждане като личност. Ако преди петдесет години майките просто забраняваха – „Няма да си играеш със Сашко!“ – днес дават право на детето да прецени дали иска да си играе със Сашко или не. Това, разбира се, е прекрасно, защото детето не развива навика да се крие, когато си играе със Сашко, а е оставено самó да разбере, че Сашко не е най-доброто другарче за игра. Така трупа опит и се научава да прави преценки. Да, съществува и риск – Сашко да му навреди по някакъв начин и това да го травмира. Затова и родителите са постоянно разкъсвани между желанието да предпазят детето (като му забранят) и да го оставят да избира (и да трупа опит).
Както във всяко друго нещо,
даването на право на избор на детето
може да стигне до неприятни крайности. Едната е ясна – пълно отнемане на това право. Другата е – отдаване на абсолютно право. Вредата от първата също е ясна – детето ще се превърне в манипулатор, в човек с таен живот и способността му сам да взема решения ще бъде силно осакатена. Вредата от втората е създаването на несигурно дете, което реално не знае как функционира животът. Това залага капан пред психическата му стабилност в бъдеще и го обрича на много разочарования, когато открие, че светът изобщо няма намерение да го оставя да избира всичко сам.
Къде е „златната среда“ тогава? Всъщност, откриването ѝ е много лесно – просто се съобразявайте с възрастта на детето.
На три годинки то има право да избира
едни неща, на осем други, на петнайсет – трети. Не можете да оставите едно тригодишно дете самó да избира кога да спи, какво да яде, къде да се покатери, просто защото неговият мозък още няма капацитета да прецени правилно. То трудно избира между повече от две опции. Познанията му за света стигат до там да избере най-близкото, най-познатото и най-приятното. А то не винаги е добро за него.
Колкото повече расте, толкова повече се увеличават областите, в които го оставяте да избира само. Докато се стигне тийнейджърската възраст, когато вече се е научило да прави добър избор и родителите са повече в ролята на съветници и сътрудници, отколкото на контрольори и началници.
Какви точно са тези стъпки, как да разбираме колко да „отпуснем въжето“ на личния избор – чуйте в предаването.