Вече никой не пита добре ли е или не детето да учи чужд език.
Пита „кога да започне?“. Дори родители, които не знаят чужд език, настояват детето им да знае, защото виждат ограниченията, които им налага тяхното незнание. Образователната система в България предвижда задължително чуждоезиково обучение в училище, но понякога то е недостатъчно или започва твърде късно.
Доказано е, че двуезичните деца (така наричаме децата, започнали да учат друг език, освен родния си, преди да навършат три години) по-бързо се научават да четат от едноезичните си връстници, което означава по-широк достъп до информация, повече обща култура. Освен това, развиват се и останалите им когнитивни умения. Изследванията потвърждават, че деца, които говорят два или повече езика, по-ефективно решават и други, неезикови проблеми. Просто в техния мозък са създадени допълнителни „магистрали“, по които информацията преминава по-бързо и безпрепятствено до целта си.
Тоест, ако започнете
ранното обучение по чужд език
около годинката на детето, не сте избързали. Понякога на родителите им се струва, че детето „нищо“ не научава и няма смисъл да си губят времето и парите, но не е така. Между една и три години детето учи средно по три до пет нови думи на ден. И на него му е все едно дали ще ги учи на един или друг език. При него отсъства напрегнатият момент – „това е на друг език, трябва да го запомня“. Този процес е естествен, то не прави разлика между езиците и запаметява думи, граматически конструкции и произношение с лекота.
Разбира се, в никакъв случай не става въпрос дете на три годинки да учи с учебник, тетрадка и речник! Ранното езиково обучение е основано преди всичко на игри.
А най-хубавото е, че вреда няма. Само полза. Едно двуезично дете винаги е с едни гърди пред едноезичните си връстници. Винаги! Бракът между родители с различни майчини езици е предимство, живеенето в чуждоезикова среда също. Но преди всичко е важно желанието и последователността на родителите, решили да осигурят по-широк хоризонт на детето си още от най-ранна възраст.