Дай Боже всекиму такава любов!

Няма друга такава любов, като тази на Яков и Рахил! Може би защото Яков е страшно емоционален и се влюбва на своя глава. Мъжете от неговия род са доста по-сдържани. Вижда се и с просто око. Например, баща му се жени благодарение на доверения слуга, който е пратен за булка, докато женихът кротко чака у дома. Баба му и дядо му са ни представени като брачна двойка. Как са се харесали и каква им е била свалката? – това си остава личен живот. Не е в тренда на рода да тръгнеш сам да търсиш любовта. Но Яков е иновативен. Съвсем по мъжки той си губи ума по Рахил.

Първата среща

Най-сетне Яков пристига, където се е запътил. Наблизо до Харан. При кладенеца вече има пастири и стада. Демек, колеги. Но той се държи дипломатично и резервирано. Като човек, който бяга. За всеки случай остава инкогнито. Запазва анонимност. Не се представя. Не казва, че търси роднини. Нито че има харански корени, понеже майка му е от тези места. Само пита за Лаван. Възможно е чичо му да има врагове. Кой знае?! Затова говори предпазливо. Да, познават го, разбира се. А ето и дъщеря му Рахил идва с овцете.

Яков я вижда и го връхлита еуфория. Внезапно той зарязва осторожността и започва да раздава непоискани съвети. Явно се опитва да остане насаме с момичето. Затова праща колегите си да ходят да си пасат стадата, че още било рано.
А те? Знаят как да се опънат на нахалника:
– Не можем. Защото има правила за експлоатация на кладенеца.

Всички се събират и разпределят водата. Устието е запечатано с голям камък. Нарочно. За да не го катурнат двама или трима. Водата не е изобилна и този правилник спестява караниците. Но щом вижда Рахил, Яков мята камъка. Гази правилата и демонстрира сила – като супергерой, който иска да блесне пред хубаво момиче.

Да целунеш непознато момиче

Яков прави нещо крайно неприемливо. Той целува Рахил, плаче и се представя. Не е било типично да целунеш непознато момиче, дори да ти е братовчедка. Особено тогава и най-вече на Изток. И то пред очите на чужди хора. Лудост, която неминуемо ще предизвика клюки. Дори в 20 век човек не може да си представи такава изцепка, затова и Томас Ман си намисля дълъг разговор между двамата, който да мотивира целувката. Но истината е, че Яков се държи като лунатик. Нормалният човек прави обратното. Първо се представя, пък после се целува. Очевидно нашият приятел е влюбен…

Да си заработиш невеста

Чувствата му са истински. Вижте на какво е готов. И даже го прави. Той работи за Рахил 7 години. Същият човек, който все си прави сметката и нищо не минава от него. Даже и паница леща. После ще го видим да прави генетични експерименти с овцете на тъста, с което и забогатява. Никога не е губещият. Във всяка ситуация иска да спечели. А тук – 7 години изплаща жена. И освен всичко друго, те му се струват като няколко дни.

От друга страна, чичото постъпва жестоко. Той мами племенника си и подменя булката по време на брачната церемония. Така вместо за Рахил, Яков се жени за сестра ѝ – Лия. Чичото е щедър на предложения:
– Вземи и другата. Просто ще ми поработиш още 7 години.
Яков е съгласен и на това.

Да не дава Бог да се влюбиш

Яков и Рахил – една красива любов! Но как се чувства Лия, когато всичко става пред очите ѝ? Техните погледи, докосвания и целувки. Нощите в шатрата на Рахил. Всичко това я наранява. Още повече, че грозноватата кака не е фаталната съблазнителка, която изкушава жениха на сестра си. Напротив! Тя, както и всички участници в любовния триъгълник, е жертва на баща си!

И така, любовта е прекрасна, но едва ли можем да кажем същото за семейния живот в този бигамен брак. Лия се чувства необичана. Рахил не може да зачене, докато всички около нея бременеят – даже овцете. Яков е доста нервен. Две законни съпруги не могат да го поделят и истерясват. И Бог им съчувства, но сякаш най-много на Лия…

Още сцени от семейния живот на тройката!

Скоро…

Copy link
Powered by Social Snap