Тръшкащо се и пищящо на публично място дете… кошмарът на всеки добър родител. Колкото и да говорим за проблема, няма да го решим, защото той съществува откакто има деца. Някога родителите са се справяли „по-лесно“ – просто „шамаросват“ непокорното отроче под одобрителните погледи на минувачите. Ефектът е незабавен, родителския авторитет възстановен и обществото удовлетворено. С течение на времето, обаче, тази тактика се оказва толкова неефективна, че родителите почват да търсят причините, както и други методи.
Колкото книги за възпитание да разгърнете, колкото и сайтове посветени на родителството да следвате, натъкването на темата за
детските истерии на публично място
е неизбежно и предлаганите решения многобройни. Част от тях родителите инстинктивно отхвърлят, други със страх и недоверие решават да изпробват; част от тях проработват, други не. Има деца, при които нищо не работи и се стига до консултации с детски психолог.
Това издание на „По пантофи“ не е посветено на причините за явлението, не се задълбочава върху психологическата му страна, а предлага съвсем практични действия, когато конфузната и изнервяща ситуация настъпи. Разбира се, някои ще поклатят отчаяно глави – „Всичко това вече сме го пробвали! Не работи! Дайте нещо друго!“ Други ще подходят скептично и ще потърсят контра аргументи да не изпробват предложените действия, защото се страхуват от пореден провал. Но трети ще опитат и ще въздъхнат с облекчение, че най-сетне нещо е помогнало.
Какво да не правите при детски истерии
Предложенията, които ще чуете, се делят общо на две групи – какво да правите и какво да не правите, когато детето ви се изживява като крал или кралица на драмата, пищи, плаче, тръшка се, търкаля се по земята и ви обижда. Например, не се поддавайте на изкушението да почнете да крещите по-силно от него, за да ви чуе. Звучи логично и лесно, но изисква желязно самообладание. Няма да постигнете нищо, освен да го накарате да крещи още по-силно, но въпреки това отвътре ви напира и вие да изкрещите: „Млъкни!“ Да не говорим, че ако си изтървете нервите и наистина успеете да го надвикате (все пак, обемът на вашите дробове е по-голям и гласът ви по-силен от детския) и то млъкне, единствената причина е страхът – детето искрено се е уплашило от вашия гняв. Може би смятате, че това в крайна сметка е добре – нека се страхува малко от вас – но всъщност не е никак добре за дългосрочните ви отношения. Дете, което се страхува от вас, е дете, което един ден ще се крие от вас.
Какво друго да не правите? И какво да правите? Чуйте в предаването.