Шестата заповед – „Не убивай“ – е директна и ясна.
Но седмата – „Не прелюбодействай“ – изобщо не е очевидна и предизвиква напрежение в съвременния човек.
Какво всъщност означава тази заповед в библейски контекст?
И защо Исус ѝ придава толкова дълбок вътрешен смисъл?
Модерни нагласи към изневярата
Днес живеем в култура, която романтизира връзките и придава на сексуалността значение на личен избор. Медии представят интимността като средство за себеизразяване.
Филмите и социалните мрежи нормализират изневярата – тя се представя като човешка слабост или дори като път към себепознание.
Психолозите отбелязват, че в свят на постоянен стрес, бързане и емоционален глад, изневярата често не е просто секс – тя е симптом на вътрешна празнота. Но вместо да се търси изцеление в отношенията, се търси утеха в нова тръпка. Тази „утеха“ оставя още по-дълбока рана, както много добре знаят тези, които са го преживели.
Престъплението, което наричаме прелюбодейство
В старозаветния Израил прелюбодейството се разглежда не просто като морално, но и юридически въпрос:
„Ако някой извърши прелюбодейство с жената на ближния си, и двамата да се умъртвят.“
Левит 20:10
Синедрионът – върховният съд в Израил – разглежда прелюбодейството като юридическо престъпление против завета и семейството. Наказанието е смърт чрез удушаване (или изгаряне в случай, когато прелюбодейката е дъщеря на свещеник).
Наказанието е тежко, но трудно за прилагане. Законът изисква двама свидетели, които да видят акта едновременно и предварително да са предупредили извършителите какво ще се случи с тях. На практика това прави осъждането почти невъзможно. Но заповедта има защитна функция – тя поставя ясни граници и предпазва семейството от посегателства.
Двоен стандарт за прелюбодейство по времето на Исус
Равините от времето на Исус тълкуват заповедта по свой начин. Докато Мойсеевият закон налага смърт за двамата прелюбодейци, то според тогавашните богослови само омъжената жена е потенциална прелюбодейка.
Мъжът не носи отговорност. Съпругата му може да има претенции към него само когато той не изпълнява съпружеските си задължения. Каквито и да ги върши, той е свободен от подозрения. Даже не е бил квалифициран като прелюбодеец. Парадокс, който си е чист двоен стандарт.
От друга страна, „добродетелната жена струва повече от бисер“. Това не е само поетично изказване. Бракът е бил договор между две семейства, който включва имущество. Бащата може високо да оцени дъщеря си и да поиска голям откуп. Съпругът има право на това имущество, защото то принадлежи на семейството. Но при развод той трябва да го върне на жена си, освен ако тя е виновна в прелюбодейство.
Исус и оградата на закона
Светът на Исус дели заповедите на големи и малки. Равините се тревожат да не вариш козле в млякото на майка му и в резултат днес имаме кашерен Макдоналдс. Какво е това? Това е Макдоналдс, в който няма чийзбургер и кафе с мляко, за да не се окаже по някакъв неведом път, че месото на хамбургера е на козле, а млякото и кашкавала е от майка му.
Исус се прицелва в традицията. Той се включва в този разговор, но го насочва в различна посока: Не е това! И дава твърда интерпретация на заповедта.
„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай“. Но Аз ви казвам,
че всеки, който гледа жена [или мъж], за да я [или го] пожелае,
вече е прелюбодействал с нея [или с него] в сърцето си“ (Матей 5:27,28).
Звучи сериозно! Всеки, който гледа жена, така че да я желае, вече е прелюбодействал в сърцето си. Това е хипербола, в която някои се разбиват. Методът на Исус за тълкуване е познат и прилаган от равините. Наричат го ограда на закона. Ако в ума ти се върти мисъл, това е вече сигнал за опасност. Бъди предпазлив. Стой по-далече от изкушението. Ако ти харесва жена, която не е твоята. Или момиче, за което не можеш да се ожениш, не търси контакт, не си намирай поводи да скъсяваш разстоянието и да се въртиш около нея. А по-скоро бягай!
Това е оградата – допълнителни правила, които предотвратяват самото приближаване към греха. Битката не е просто срещу външното действие, а срещу вътрешната нагласа. В свят, в който желанията са подхранвани непрекъснато, чистотата на сърцето се превръща в едно от най-големите предизвикателства.
Седмата заповед в практиката на Исус
Исус е въвлечен в казус със седмата заповед. Може би фарисеите искат да проверят знанията Му върху закона на практика. Те влачат една засрамена жена, хваната в прелюбодейство (Йоан, 8 глава).
Значи тя е омъжена. Но къде е мъжът, с когото е била? По закон и двамата заслужават смърт.
Мъжете са награбили камъни. Те са големите моралисти, съвестта на нацията. И освен това искат да притиснат този недоучен учител, като го поставят в параграф 22. Ако каже „Убийте я“, ще го докладват на римляните, че коли и беси без никакви правомощия. Ако каже „Недейте!“, ще излезе, че не уважава законите на нацията, оставени от Бога на Мойсей. А това означава, че авторитетът Му ще се срине със земята. Защото никой не е повече от Мойсей в тая страна. Сякаш Исус няма верен ход. Но Той излиза неочаквано с едно предложение: „Който е без грях, да хвърли първия камък“.
Никой не очаква това. Исус обръща психологическата рамка, като поставя съвестта на обвинителите под съмнение. И очевидно е прав, защото тихомълком всички се изнизват. Тогава Исус остава със жената в едно отворено пространство на защитеност, дава ѝ прошка и връща достойнството ѝ.
Исус не хвърля камъка на закона върху нея. Защото тя е толкова смазана, засрамена, виновна и толкова много съжалява, че Той може само да ѝ прости:
– Иди си. И не съгрешавай вече.
Тук законът среща благодатта, а справедливостта – прошката.
Исус не оправдава греха, но освобождава жената от палачите и вината ѝ. Тя си тръгва спасена и простена, за да отвори нова страница и да започне на чисто.
Седмата заповед е свързана с първата
Библейските автори често свързват седмата заповед с първата.
- Първата казва: „Аз съм Господ, твоят Бог“ – изисква вярност към Бога.
- Седмата казва: „Не прелюбодействай“ – изисква вярност към човека.
Пророците използват езика на брака, за да опишат връзката между Бога и народа. Бог се представя като Жених, който се сгодява за своята любима – Израил. Църквата в Новия Завет също е наречена невеста на Христа. При годежът невестата се освещава. Това означава, че тя става забранена за всички други мъже. Както в отношенията с Бога, така и в семейството няма трета страна. И ако се появи, тя се явява разрушител на отношенията.
Затова Бог настоява: „Осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ, вашият Бог…
Аз съм Господ, Който ви освещава“ (Левит 20:7,8).
Какво значи това?
Ние погрешно приемаме светостта за безгрешност. (Няма да изследваме сега как и защо). Но за Библията и нейната култура, светостта е вярност. Ти и твоята любима си принадлежите един на друг и никой не стои между вас.