Какво помните от детството си? Обикновено най-хубавите и най-лошите неща. Ежедневието, рутинно повтарящите се дейности постепенно
избледняват в спомените, докато изчезнат съвсем
и понякога изобщо не можем да си спомним цвета на детската си стая, името на учителката си от градината или номера автобус, с който сме ходили на училище.
Но ваканциите, празниците, както и бедствията, се помнят. Всичко, което за зло или за добро излиза извън рутината. Затова е много важно да внимаваме какви спомени оставяме у децата си.
Те, например, никога няма да забравят как са се страхували от нещо и татко е прогонил страховете им – защитил ги е от побойник, изпъдил е чудовището от стаята през нощта, гушкал ги е, когато са сънували кошмари. Но също така никога няма да забравят, ако татко е бил източник на страх – ако са се крили под масата, когато той се прибира пиян, ако са изпитвали ужас от ударите му. Тоест, децата помнят страховете си и защитата от тях.
Спомени завинаги
Те помнят още и начина, по който мама и татко са се отнасяли един към друг. Не само към него, а помежду си. Това създава неизличим модел на семейни отношения в съзнанието му и умишлено или не, те го повтарят един ден в своите семейни отношения. Ако израснат заобиколени от любов, ако виждат пред себе си едни усмихнати и добронамерени родители, готови да си простят взаимно и да се прегърнат винаги, за тях няма да има нищо по-естествено от това да се стремят към същото един ден. Но ако виждат скандали, лъжи, съперничество…
Най-ярките детски спомени са от общите преживявания с мама и татко. Всеки ще потвърди, че още помни как те са го водили на лунапарк или на море, или на ски. Децата обожават времето, когато родителите им са само „техни“ – не на работа, не заети с важните си дела на възрастни, а изцяло с тях, посветени на тях. Тези моменти пълнят „кутията на щастието“, от която черпим радост цял живот.