Всеки родител рано или късно почва да се разкъсва между две на пръв поглед взаимно изключващи се неща – иска детето му да бъде добре възпитано и в същото време да расте волно и щастливо. Но някак не успява да изпълни двете задачи едновременно. Доброто възпитание предполага дисциплина, ограничения, наказания, въздържание, а те попарват волното щастие.
Или?
Доброто възпитание си има цена
Как да направим така, че децата да изпълняват нарежданията ни от първия път, без да се налага да повтаряме, да се изнервяме, да крещим и накрая да наказваме? И едновременно с това да бъдат доволни и щастливи от това? Мисия невъзможна.
Как да растат със здраво самочувствие, уверени в талантите и потенциала си, с отворен ум и да постигат целите си, като в същото време бъдат състрадателни и внимателни към околните? Как да се научат да дават, без да страдат?
Доброто възпитание носи щастие
Прекалено много въпроси се натрупват, но отговори има. Най-напред, възпитанието им трябва да бъде поставено в правилния контекст – да знаем ЗАЩО изискваме нещо от децата си и те също да го знаят; да получават адекватни за възрастта им обяснения на ограниченията; да бъдем последователни и честни, да няма разминаване между това, на което ги учим, и това, което им показваме в ежедневието си; да прилагаме „фокуса“ на „отложеното удоволствие“ – тоест, да култивираме в тях добродетелта „търпение“, да ги научим, че понякога няма да получат нещо „веднага“ и това е окей.
С две думи, още от малки трябва съзнателно и целенасочено да ги учим, че не са център на света. Да, за нас са всичко, готови сме да направим всичко за тях, да пожертваме всичко, но в същото време този процес не е еднопосочен. От съвсем мънички те трябва да научат, че любовта винаги е двупосочна и нещо повече от емоция; че всяка привилегия върви ръка за ръка със задължения. Да, точно тогава децата ще бъдат щастливи. Защото от малки ще усвоят умението да взаимодействат със света, без това да ги наранява. Ще знаят истинското си място и стойност, и ще изпитват удоволствие от даването.
Да, мисията не е чак толкова невъзможна…