Да се оженим или да не се оженим? Този въпрос задават не хора, на които им е дошло „време за женене“, но се чудят дали могат да отложат още малко; задават го хора, които са фактически женени от години, но просто нямат документ за това.
„Свободното съжителство“
бавно но сигурно измества класическия брак от първото място като форма на съвместно съжителство. Двойките се събират, купуват жилище, раждат деца и карат така с години, продължавайки да носят различни фамилии и формално водещи се „необвързани“.
Защо, защо? Кое в класическия, изпитан, устоял на хилядолетията брак така отблъсква хората, че те се стремят да му намерят алтернатива и заместител по всякакъв начин? Какви сериозни аргументи може да има един мъж, за да не даде фамилията на предците си на своята избраница? Или една жена да не иска да каже „да“ пред Бога и пред хората на своя любим? По-щастлива и по-устойчива ли е една връзка, крепяща се на свободен избор, а не на обвързан с подписи документ? Тайната на щастливото семейство „свобода да си тръгнеш“ ли се нарича?
Аргументите в полза на свободното съжителство
срещу класическия брак се обобщават до три – просто мода (започнала още с хипи движението и свободната любов), липса на искрена вяра в Бог и убеденост в християнския морал, и материални страхове. Страховете са в три посоки – страх от загуба на пари и имущество при евентуален развод, страх от излишни разходи, свързани със самия развод и (особено при по-бедните двойки) страх от загуба на допълнителните детски надбавки, давани от държавата на самотни родители, за каквито се водят майките, родили децата си извън законен брак.
Всички останали емоционални аргументи („Ние нямаме нужда от някаква си хартийка, за да си докажем, че се обичаме“, „Връзката ни е по-силна, защото всеки е свободен да си тръгне, когато поиска“, „Сестра ми като сключи брак, по-щастлива ли беше? Не, и тя се разведе“…) са всъщност параван на тези прозаични (и егоистични) страхове. Може би, истинският проблем се нарича „егоизъм“?