„Моят дом е моята крепост“ – са казали някога древните. Какво точно са имали предвид, не знаем, но и днес ние го казваме, когато искаме да подчертаем, че домът е най-сигурното място на света за всеки човек.
Но както крепостите падат и биват превземани, така и
домът може да бъде разрушен.
Понякога дори отвътре. И най-здравата крепост се руши, ако бъде подкопана, ако ерозира, ако бъде оставена без грижи. Кои неща „ерозират“ най-бързо семейната крепост? Кои са най-опасните оръжия на „противника“, за които трябва да внимаваме?
Например, критиката. Границата между градивна и разрушителна критика понякога е много тънка. Когато някой в семейството допусне грешка, останалите могат да го критикуват така, че той да се изпълни с ентусиазъм да бъде по-добър в тази област, или така, че да се изпълни с гняв и омраза (към себе си и към другите) и да продължи в същата посока, дори да разруши семейството. Приказката за мечката и брадвата не е възникнала случайно. Безмилостни, унищожителни, презрителни, нараняващи думи могат да оставят трайни „увреждания“ върху стените на семейната крепост.
Или пък лъжата – друг „разрушител“ отвътре.
В много семейства тя се изрича от всички членове на семейството естествено и често като дишането. Понякога лъжите са съвсем „безобидни“ и имат за цел просто да спестят разправии и напрежение, друг път са внимателно обмислени с цел да получим от другите повече, отколкото да им дадем. Но при всички случаи лъжата изпепелява доверието. А доверието е хоросанът, който държи стените на крепостта здрави. Стопи ли се то, следващото събитие е падането на стените и унищожаването на крепостта. Не е възможно да живееш години наред, ден и нощ с хора, на които нямаш доверие. Рано или късно се уморяваш от подозрения и бягаш. Край на семейството.
Или пък прошката. Или по-точно, липсата на прошка. Когато никой в семейството не умее (или не иска) да иска и да дава прошка, критичната маса на вината се натрупва много бързо и системата блокира.
И още опасни „разрушители“ семейната крепост има. Чуйте ги в предаването.