Псалом 51
Смили се над мен, Боже, според милостта Си;
според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!
Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми!
Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен.
На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти – за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш.
Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.
Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост.
Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг!
Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил.
Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония!
Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен!
Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен!
Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.
Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.
Избави ме от вината за кръвта, о, Боже, Боже на спасението ми,
и езикът ми с радост ще пее за Твоята правда.
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала.
Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно.
Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен;
съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.
Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим!
Тогава ще се наслаждаваш в жертви на правда, във всеизгаряния и приноси;
тогава ще принасят юнци на олтара Ти.
Давид е национален герой. Става известен в младежките си години. Убива чудовището Голиат – най-известният воѝн на филистимците. Събаря го с прашка – оръжието на овчаря, който защитава своето стадо. Овцете от хищници, хората – от врагове. Вади меча му и му реже главата. Така придобива всенародна популярност.
Давид е знаменитост
Давид е смел и ловък юноша, който пасе стадата на баща си. Той си идва от витлеемските поля и у дома го чака пророк Самуил. Големите му братя са минали пред него. Нещо като пророчески кастинг за нов цар. Не е този, нито този. Най-малкият е, който е с овцете. Давид идва и пророкът го помазва за цар-месия. Но въпреки това нещата се случват трудно. Първият цар – Саул – не оправдава надеждите. Той се разболява психически. Музиката го успокоява. А Давид пее прекрасно и свири на арфа. Той става придворен бард.
Саул разбира, че Бог го детронира и се озлобява. Давид изпада в немилост. Налага му се да бяга от репресии и дори за известно време да стане политически емигрант. Крие се от Саул на вражеска територия – при филистимците. Около него се събира военен отряд, по-скоро банда или шайка. Живеят, както могат. Крият се сред филистимците. Даже постъпват на служба при филистимски владетел. Едва след безславната гибел на на Саул, Давид се връща в родината.
Става цар на юдеите и известно време управлява в Хеврон. А после обединява под своята власт целия Израил. Превръща хлабавият съюз на израилевите племена в могъщо царство. За 40 години управление успява да обхване границите на земята, обещана от Бога – от Египет до Ливан и от Ефрат до Средиземно море.
По това време Ерусалим е като днешния Вашингтон. Отделен град, който не принадлежи на нито един щат. Завоювайки непристъпната крепост Сион, Давид започва да строи Ерусалим. Град, който и днес е свещен за милиони вярващи. Градът на Давид става праобраз на Небесното царство – Новият Ерусалим.
Прекарал половината си живот на палатки, царят си строи разкошен дворец от ливански кедър в новата столица. И се готви да построи великолепен храм – дом на Бога. Но Господ го възпира: Много кръв си пролял. Затова твоят син ще ми построи дом.
В крайна сметка Давид оставя след себе си друг паметник – безсмъртните си песни. За проникновените си стихове и молитви, по-късно е причислен към пророците. Жанрът хвалебствени песни е съществувал и преди това, но Давид го довежда до съвършенство. Всъщност това е като дневник на преживяванията – отношенията с Бога винаги са дълбоко лични.
Грехът на Давид
Всичко започва с една топла вечер – съвсем невинно. Това е сиестата на Давид. Царят излиза да се разходи на високия покрив. Когато не вали, хората са там – вечерят или изучават Тората. Покривите на Изток са аналог на нашите дворове. Поглежда и вижда как една жена да се къпе. Толкова е хубава, че трябва да бъде негова. Царят е свикнал да получава най-доброто.
Красивата Витсавее
Той праща да питат за нея. Донасят му: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия. Мъжът ѝ е твой приятел, баща ѝ също, дядо ѝ е твоят съветник Ахитофел.
Тя е внучка, дъщеря и жена на твои хора. Мъжът ѝ се бие за теб. Той е на военен поход, участва при обсадата на Рава – великият град на амонците. Урия хета е стар боен другар на Давид, един от неговите атамани – сред най-приближените му воѝни, които са общо 37 мъже. Да спи с жена му е мерзко във всички случаи.
Какво мисли Давид не е ясно. Знаем само, че не спира дотук.
Той изпраща да я повикат.
– Госпожа Витсавее, нашият цар Давид Есейев иска да ви види!
Тя тръгва. Все пак мъжът ѝ е на фронта, може да има новини от него.
Какво се случва в двореца?
Лаконичното царят лежа с нея не ни казва много за приема. Но това не е началото на любовен роман. Може би става въпрос за изнасилване или поне злоупотреба с власт. Как Витсавее живее с това? И дали може да разкаже на мъжа си? За войниците бойните другари са на първо място. Урия може да каже: Познавам Давид, той не е способен на такова нещо. Драмата на жертвата е, че всички са на страната на насилника. Затова тя предпочита да мълчи. Още повече, че нейният абюзер е големият праведник и автор на госпъл-хитове. Кой ще повярва на жена, съпруга на войник?
А положението става още по-сложно. Витсавее праща бележка на Давид: Бременна съм!
Урия е достоен човек
Дори да си цар, не можеш да похитиш чужда жена и това да остане ненаказано. Давид търси решение. В такава ситуация днес мъжът ще плати аборта на жената. Но да се викат лекари и да се посвещават още хора в тайната е рисковано. Давид е умен и го намисля с минимални щети.
Той кани Урия в двореца. Говорят си за войната, пият кафе, а после царят отпраща госта с храна за вкъщи. Войникът ще спи с жена си и всички ще помислят, че бебето на Витсавее е от него. Но Урия раздава царските подаръци и ляга да нощува у входа на царския дом, където спят слугите.
Сутринта Давид го вижда там:
– Ти защо не се прибра вкъщи?
Урия е доблестен човек: Съвестта не ми позволява това. Да ям, да пия и да спя с жена си, докато моите другари са под открито небе. Не мога!
Кой в това време прави така? Ясно е кой. Давид! Той яде, пие и спи с жените си, че даже и с чуждата!
Съмнения и грубост
Дали Урия не разбира какво се случва? В отговорът му има дързост. Можем да усетим болка, предателство, измяна. В твоя живот се кълна, че не съм такъв като теб!
Урия всеки ден ходи на смърт. Това му е професията. А сега са взели и жена му! Какво повече могат да му причинят!
Урия остава на позиция. Тогава Давид го кани на вечеря и го упоява. Дрогира го, като се надява, че с мътна глава войникът ще отиде при жена си.
Давид поръчва убийство
Планът не сработва. И накрая Давид се принуждава да прати писмо на Йоав – своя военачалник по Урия: ликвидирай преносителя. Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
Какъв цинизъм! Отстъпете от Урия, като го увлечете в боя. Зарежете го, нека го погубят.
Защо изобщо Йоав изпълнява тази заповед? Давид е праведник, който пише хитове за Бога! А сега е написъл писмо, с което нарежда смъртта на верен човек. Не се връзва. Твърде сложно е човек да разбере. Може би Давид е направил някакво разследване и е намерил вина в Урия, която заслужава смърт. Но на Йоав сърце не му дава да направи това. Затова изпраща отряд да атакува стената и сам тръгва с тях. От гледна точка на бойната тактика, това е пълна глупост.
Йоав си казва: Познавам Урия. Той е честен човек, патриот. Какъв предател може да бъде човек, който отива на смърт за Давид? Не иска да цапа ръцете си с кръв и предава проблема в ръката на Провидението.
Йоав остава с Урия до последно. И вижте какъв доклад изпраща на Давид.
Разказва случая и допуска, че Давид ще настръхне: Каква е тази глупост? Тогава вестоносецът трябва да каже: Умря и твоя слуга Урия. Царят ще се усети.
Поръчковият убиец изслушва новините хладнокръвно и добавя: Нека Йоав не го мисли много. Един ден всички ще умрем.
Колко лицемерни разговори, само за да не се назове темата.
Войната е алиби за престъпниците!
Не за последен път.
После един вик отеква отеква в нощта. Витсавее оплаква мъжа си! Тя вече знае…
След като траурът минава, Давид взема Витсавее в двореца.
Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.
Как се живее с вината?
Царят се опитва да скрие всичко.
А после идва един пророк и му разказва притча за обграбването на бедняка:
В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
Богатият имаше много овце и говеда, а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря. И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него. Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт. Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил. Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек.