Убежище в Бога – Псалом 91

Псалом 91

Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор.
С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш;
Неговата вярност е щит и закрила.
Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем,
от мор, който ходи в тъмнина,
от погибел, която опустошава всред пладне.
Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди от десницата ти,
но до тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите.
Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое,
и си направил Всевишния обиталището си,
Затова няма да те сполети никакво зло,
нито ще се приближи язва до шатъра ти.
Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят във всичките ти пътища.
На ръце ще те дигат, да не би да удариш о камък ногата си.
Ще настъпиш лъв и аспид;
Ще стъпчеш млад лъв и змия.
Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ,
затова ще го избавя;
Ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми.
Той ще Ме призове и Аз ще го послушам;
С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението, което върша.

Познавам много хора, които в трудни моменти от живота се успокояват, като четат Псалмите. Има нещо толкова докосващо в тях. Истински преживявания. Дневник на радостта и болката. Надъхват ни и ни вдъхновяват. Помагат ни да усетим присъствието и силата на Бога. Но в същото време не се дават лесно, съдържат език и метафори от древността, странни за нас образи, забравени понятия, които не можем докрай да разберем.

Животът е път в пустинята

Псалом 91 прилича на древногръцка драма. Първо говори солистът, после хорът, а накрая друго лице – вероятно свещеник – който предава думите на Бога.

Текстът съдържа алюзии за пътуването на евреите през пустинята – Изхода на Моисей. Животът прилича на такова пустинно пътуване. Всеки среща лъвове, скорпиони, дракони и други рептили. Нападат го страхове, болести, епидемии. Природата на опасностите е представена завоалирано: терор през нощта и война през деня. Животът е труден. И ние имаме нужда от убежище. Днес проблемите на бежанците от различни краища на света стават част от нашето ежедневие. Но извън това, всеки човек има нужда от друго убежище, укритие от страховете и болките на живота. И това убежище е Бог.

Всъщност авторът пее тази песен за човека, който вижда в Господ своята крепост. Той не говори на атеистите, нито на суперправедниците или героите на вярата. Песента е за обикновения човек, който се доверява на Всемогъщия. За теб и мен. Ти си избрал Бога. Избягъл си при Него и това е достатъчно. Той ще те спаси. Това е концептуализацията на Павел върху ученията на Исус – спасение чрез вяра. Ето, че Давид го знае.

Покрив, сянка, убежище, крепост

Тук имаме няколко картини на Бога. За нас Той е покрив, сянка – като криле на могъща птица, убежище и крепост.
Покривът е дом. Бог е нашият дом. Там, където сме обичани и приети такива, каквито сме. Уязвими, искрени и спокойни, че няма да ни наранят или изритат, защото нещо сме казали или сме направили.

Сянката на крилете. Това е вечната картина на майчината любов, която прибира рожбите си под крилете си. Исус също го каза за децата на Ерусалим – Колко пъти съм искал… През цялото време съм копнял да ви прибера под крилата си. Там е топло и сигурно. Като дом с утехата и безметежността на майчината любов.

Убежище – мястото, където бежанците на живота се спасяват от опасността от неприятели или враждебна природа, от война или глад.

И крепост – тя дава усещане за военна сигурност. Защита, непристъпна за врагове. Каквите и войни да се водят против нас, ние сме в Бога – Той е нашата непристъпна крепост. Зад стените на Крепостта животът продължава да тече и вие все още можем да се радваме на Неговите благословения и да живеем без страхове. С благодарност.

Хорът хвали Бога до Небето

После се включва хорът и пее за някаква фантастика. Възхвалата се опира на невероятности и стига до небето. Чудесата ни обкръжават. Бог ни е осигурил свръхзащита, грижа и сигурност.
Ангелски крила ще се простират под нозете ти като килим, за да не се спънеш в паветата. Ще тъпчеш лъв и змия. Нима? Не ви съветвам!

Точно с този стих и Сатана манипулира Исус: Хвърли се от храма, ангели няма да ти дадат да паднеш на земята. Ако си Божи Син, искам да видя как Бог ще те спаси.
Исус не се хваща на тези думи и се опира на истинското доверие: И друго пише: Не изкушавай Бога! С други думи: Аз нямам нужда от чудеса, за да знам кой съм. Знам откъде съм дошел и къде отивам. Отговорът на Исус ни казва, че не бива да гледаме на вярата като на хазарт с физически и духовни опасности. Арогатност е да вярваме в това. Истината е силна и семпла: Бог ще защити тези, които пребъдват в Него.

Хорът обещава на вярващия това, което не се случва. Кой от нас го носят ангели? И кой тъпче лъвове?

Говори Бог

Накрая Бог взема думата. Той говори достатъчно реалистично: Аз ще го спася и защитя. Защото Той ме познава. Знае името Ми – ние сме близки. Затова Той ще ме призове и Аз ще се отзова.
Бог казва: Аз ви давам гаранция, че ще ви защитя. Как? Не пише.
Понякога си мислим: Бог ме е изоставил. Той не прави нищо за мен.
Но това не е вярно. Чувствата ни лъжат.
Бог ни спасява.
Просто ние все още не се разбрали как!

Песента на Давид говори на човека, който вярва в Бога!
Всичко ще бъде наред!
Ти ще живееш дълго и ще видиш спасението, което върша.