Случаят от предаването Съдебен спор постави на фокус една битова драма, която се разви като психотрилър и завърши с убийство. Волно или неволно, беше замесено името на Църквата на адвентистите. Затова решихме да ви покажем гледната точка на трима от нейните служители:
Моделът, който следваме
Емил Гаджалов – доктор по теология, директор на теологичния колеж „Стефан Константинов“: Адвентната църква не познаваме такъв модел на човешко поведение. Ние по-скоро се опитваме да следваме библейския модел, библейските принципи, ценности, които до голяма степен се поддържат и от съвременното общество. Това е нормална семейна среда, нормални отношения между родители и деца, уважение и признателност към по-възрастното поколение. Така че замесването на църквата, като допринесла за тази ситуация, ме жегна и няма как да не реагирам.
Лицето на едно общество
Божидар Тончев – инженер, дългогодишен директор на християнска медия – Тази жена не е член на Адвентната църква, но дори и да беше, това не е типично поведение за един вярващ човек. Във всяка църква могат да влязат всякакви хора. Все пак на входа няма полицейска охрана. Не може определени индивиди да бъдат лицето на едно общество. По тази логика трябва ли да припишем 80% от убийствата на Православната църква, защото 80% от българите са православни? Това е абсурд, Православната църква също учи на морал, също уважава живота като висша ценност…
Генезисът на историята
Цанко Митев – пастор, активист в областта на човешките права и религиозните свободи – Ако отидем в генезиса на тази история, като момиче тази жена е идвала в нашата църква. Родителите й са били разделени. Тя самата трудно е преживяла смъртта на майка си. И след това е изчезнала. Но, както се вижда, църквите също не могат да влязат в проблеми, свързани с човешката психика. Ние не сме богове и следващите църкви, които са протегнали ръка, на практика не са могли да направят нищо в това отношение – тя си остава една затворена личност и това затваря и нейните деца.
Има много случаи като нея
От друга страна, като пастор ми се е налагало да влизам в подобни ситуации. В последните 2,3 години съм ходил в различни психиатрични заведения в София и мога да кажа, че нещата са много трудни. Ако някой не иска, е изключително трудно да постъпи там, освен ако не нарани себе си или някой друг. В действителност има много случаи, подобни на случая с тази жена.
Когато си подадем ръка, винаги се намира някакво решение. Но, ако се противопоставяме и затваряме, нищо не се получава. Затова общества, в които институциите и църквите си подават ръка, се справят по-успешно с подобни проблеми. А освен църквите и държавата, има един трети обект – медиите. Ако те отразяват повече добри неща, свързани с дейността на църквите, това ще подобри картината. Но те не го правят…