Епигенетиката – свободата в нашите гени

Епигенетиката не беше на дневен ред, когато чух Ефтим Парушев да говори за нея.
До скоро генетиците и биохимиците бяха твърдо убедени, че човекът е биоробот. Той живее по предварително зададена програма, записана в неговите гени. Но изведнъж се оказа, че има нещо над генетиката. С други думи, нещо „епи“ (от гр. в добавка).

Епигенетиката и свободата

Епигенетиката – Не сме жертви на своите гени

Първата среща с епигенетиката очарова Ефи Парушев с идеята за свобода: „Чета едно научно списание и ми попадна атрактивно заглавие – „Ние вече не сме жертви дори на своите гени“. Защото, освен генетика, има и епигенетика. Надгенетични структури, които могат да включват и изключват определени гени, да ги ремонтират и дори да ги унищожават, ако те искат да ни разболеят. Това зависи от нашия стил на живот. С други думи, свободната воля на човека е закотвена дори в нашите гени“.

Епигенетиката: гени трабант и гени мерцедес

И все пак, ние нямаме едни и същи дадености. Някои имат гени „трабант“, а други гени „мерцедес“. Но ако ти се е паднал „трабант“ от генетичната лотария, това не те осъжда на живот в постоянен ремонт. Напротив, можеш да постигнеш много повече с грижа за твоя „трабант“, отколкото някой, който злоупотребява със своя „мерцедес“.

Епигенетиката: с кого говорят гените

Епигенетиката проследява как гените общуват с околната среда. Малките радости не струват пари, но дават здраве. Гените „работят“ най-добре, когато сме щастливи, храним се природосъобразно, имаме двигателна програма, добра социална среда и доверие в Бога. Според Виктор Франкъл, човекът е човек, когато може да надскочи себе си, да се протегне към смисъл, извън него, да намери някой, когото да обича и на когото да помогне, да се докосне до Божественото… Ето как за нула време от епигенетиката стигнахме до теология в психологията.


Дитрих Бонхьофер казва: Неуспехите през деня, лошото настроение, проблемните взаимоотношения, грубостта, конфликтите в семейството – всичко това се дължи на липсата на утринната молитва. Колко време е минало, откакто съм питал: Тате, как се чувстваш? Виждаш 24 часа на денонощие убийства, катастрофи, изнасилвания, болни Твои деца! Какво е на Твоето сърце? А ти можеш да подействаш и да решиш проблема със злото и болестите, но това би нарушило хармонията на Всемира, основан на морал, етика и любов. Да поставиш принципа на любовта над принципа на огромната Си сила, авторитет и власт! Е, затова се иска много морал!