Аз се претрепвах заради него, виж го сега как ми се отблагодарява…
Колко често чуваме тези тъжни думи от устата на огорчени родители. Лошото е, че те са самата истина – те наистина са се „претрепвали“ за доброто на детето си. Забравили са себе си, забранили са си да се радват на живота, да изпитват удоволствие, да почиват и релаксират. Всичко в името на детето! Няма жертва, която да не направим; няма мъка, която да не изтърпим; няма лишение, на което да не се подложим! Важното е то да е добре, да има всичко, „да не се мъчи“.
При някои родители двигател на тези жертви е чувството за вина – заради свръхзаетост, заради липса на време за детето, заради периодично избухваща агресия. При други е тяхното собствено възпитание като малки – техните родители са ги научили така, показали са им такъв начин на живот и те просто го копират.
Но така не се постига нищо друго, освен нещастие – нещастие за цели две поколения – на родителите и на децата. Родителите пропускат всички радости и удоволствия на живота, навлизат в старостта неудовлетворени, изтощени, с мисълта, че животът им се е изплъзнал. Децата израстват с чувство за вина и дълг, понякога в бунт срещу непоисканите от тях жертви, за които сега са принудени да плащат. Между тях и родителите им се настанява едно напрежение и желание „най-сетне“ да им олекне и да се отърват… неизвестно от какво.
Ключът се нарича „правилно подредени приоритети“.
„По пантофи“, радио 3:16