Христос и учениците са в едно градче на областта Кесария Филипова. Исус иска да се отдели от провокациите и споровете, които са неизбежни там, където юдаизмът контролира населението. Той се опитва да спре с проповедите и да се посвети на учениците. Иска да им каже нещо много страшно и много лично. Настройва мислите им с въпроси:
“Според както казват хората, Човешкият Син кой е?” (Марк 8:27)
Учениците съобщават различни догадки и слухове, които вървят по Негов адрес. Някои като Ирод Го считат за Йоан Кръстител. Други го мислят за Илия, трети го вземат за пророк. Разпалени от чудесата му, масите го обявяват за Син на Давид – т.е. законният наследник на узурпирания трон. Нахранените с хляб и риба във Витсаида са готови директно да го провъзгласят за цар и ако трябва да се бият за патриотичната кауза.
Какви чудесни перспективи стоят пред Исус!
Според хората.
– Добре, казва Исус. – Но кой съм Аз, според вас?
Петър отговоря:
– Ти си Христос, Син на живия Бог.
Какво си мислим и какво се случва
Учениците се надяват, че Христос ще царува. Тайно си мислят, че Той няма да остане беден и неизвестен. Усещат как назрява времето, когато ще заяви законните си претенции към трона и ще получи подкрепата на народа. Никой от тях не си представя, че опозицията на книжниците и фарисеите няма да бъде сломена. Нито че техният благороден Учител ще бъде обвинен, осъден като измамник и разпънат като престъпник. И представете си истинския онтологичен шок, който преживяват, когато Исус дръпва завесата и открива бъдещето пред очите им. Не е това, което очакват. И не само, адски е страшно и съвсем непонятно!
Петър не може да се сдържи. Той хваща Учителя си, като да го предпази от нещастието и крещи: “Милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе!”
Да си носиш мъчението на гръб
След това Исус вика и хората, които са наблизо, и разширява своето послание: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва!”
Тази удивителна фраза се явява начало на разказа за страданията на Месия. Кръстът е свързан с властта на Рим. Той е средството за най-жестоката и унизителна смърт. От големите престъпници се изисква сами да занесат кръста си до мястото на екзекуцията. Често пъти те се противят отчаяно, докато ги надвият и ги натоварят с инструмента за собственото им мъчение. Но Исус казва на учениците да вземат кръста си и да го носят след Него. Те смътно разбират, че Той иска от тях да се покорят и на най-тежкото унижение. Заради Него, дори до смърт.