Кои родители са „готини“? Често може да се чуе от устата на тийнейджъри, че на еди-кого-си „техните са много готини“. Какво означава това, преведено на езика на взаимоотношенията? Означава, че това са родители, които не поставят или поставят съвсем малко правила, не наказват нарушаването им, позволяват всичко, не контролират и дават щедро пари. Горе-долу така изглежда тийнеджърският рай и родители, които го осигуряват, си спечелват почетната титла „готини“.
Това, разбира се, е известно както на „готините“ родители, така и на останалите, чиито деца не ги смятат за готини. И тогава „не-готините“ родители
дават всичко от себе си, за да станат „готини“.
Защото всеки иска неговото дете да го обича и да му се възхищава.
Проблемът е цената на това да си „готин“ родител. И кой я плаща. Най-често провъзгласените за „готини“ родители кокетничат, че са „приятели“ с децата си, а не техни началници. Което наистина звучи „готино“, но съдържанието му не е безопасно. Децата, разбира се, имат нужда от приятели, но и от родители. Да си родител е нещо повече от приятел. Понякога родителят се притеснява, че ако не е „приятел“ с децата си, те няма да споделят с него, ще търсят съвети другаде и в крайна сметка ще се отдалечат от него. Но споделянето е въпрос на доверие, а не на „приятелство“. Човек споделя с друг човек, на когото има доверие. Това е ключовото. А доверието на децата се печели не с „готини“ жестове, а със стабилност, постоянство и безусловна любов.
Цената на „готините“ родители
Истината е, че децата обичат да чувстват властта си над родителите. И са щастливи, ако мнението им не просто се зачита, но е закон; че родителите им са готови да се откажат от собствените си принципи и изисквания, за да им угодят. Но именно това е високата цена, която плащат децата на „готините“ родители – те изпитват временно удовлетворение, че са наложили волята си, че имат пълна свобода да правят каквото искат, но не получават трайни умения за справяне с живота. Защото човек, който винаги е правил каквото си иска, се сблъсква с огромен проблем, когато в един момент не може да прави каквото си иска. А такъв момент идва в живота на всеки.
С две думи, детето има нужда от възрастен, зрял, обичащ и стабилен родител. И след това от приятел.