Бог е прибежище и сила за нас,
винаги изпитана помощ в напасти,
затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила
и планините се преместили сред моретата,
ако и да бучат и да се вълнуват водите им
и планините да се тресат от надигането им.
Има една река, чиито води веселят Божия град,
святото място, където обитава Всевишният.
Бог е сред него; той няма да се поклати;
Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
нададе Той гласа си; земята се разтопи.
Господ на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог.
Елате и вижте делата на Господа,
какви опустошения е направил на земята.
Прави да престанат войните до края на земята;
строшава лък и сломява копие;
изгаря с огън колесници.
Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
ще се възвися между народите,
ще се възвися на земята.
Господ на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог.
Могъща крепост
Тази поема е написана по време на криза. Съдим по тона: твърд и боен. Поетът описва максимална заплаха, която се приема с твърда увереност. В този смисъл неговата изповед на вярата е впечатляваща. Бог е убежище–крепост. Този картина вдъхновява и Мартин Лутер да напише един от любимите християнски химни на много поколения – „Могъща крепост е нашият Бог“.
Днес по различни поводи говорим за световна катастрофа. Хората никога преди не са мислили за бедата в такива мащаби. Но Бог, в разгара на самото бедствие, осигурява мир и в Неговия град, и по цялата земя. В центъра на тази декларация е Бог като „наше убежище“ (ст. 1, 7, 11). Първата строфа започва с този рефрен, докато втората и третата строфа го съдържат. И има защо да е така. Защото това, което следва, е достатъчно ужасяващо.
Бог в беда
В началото се сменят картини с четири катаклизма: земетресение, придружено от бучещи води и треперещи планини, които са захвърлени в морето. Тези бедствия стоят в поразителен контраст с безопасността, която верните намират в Бога. Тези явления всъщност съпътстват появата на Бога, Богоявлението.
Освен това, в тези картини можем да видим и отглас от Сътворението, когато Бог поставя на своите места водите и сушата. Те чуват гласа Му и се подреждат така, че земята да стане уютен дом на човека.
Именно в такива времена, Бог е прибежище за нас.
Той е изпитана помощ в беда. Именно тази осезаемост говори за Неговата готовност да бъде намерен. Бог е достъпен за нас.
Освен това, думата за Помощник в оригинал предава идеята за своевременност и надеждност. С други думи, Бог е нашата Бърза помощ!
Мир в Божия град
След това картината на природните катаклизми преминава към мирното описание на Божия град. Това е една от големите теми на Стария Завет. Изборът на мястото, както и на Давид за цар, е толкова поразителен, че продължава да учудва. Всъщност Божият град не е просто локация. Той е небесна общност.
Градът се радва на божествена защита, защото Бог е в него. Вместо бушуващи води, тук има спокойна река. Нейните тихи води радват жителите на града. Картината ни напомня за рая, както го описва Битие и Откровение (Бит. 2:10-14; Откр. 22:1-2).
Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
нададе Той гласа си; земята се разтопи.
Тук поетът се връща към езика на бедствието. Но сега виновна за него не е природата, а бунтът на народите. И това отново е съпроводено с теофания – земята се топи от Божия глас.
Парадоксът е, че планините и моретата ще се поклатят, а Сион, който е толкова малък, ще остане непоклатим.
Бог ще му помогне, и то при зазоряване. Изразът на зазоряване припомня за най-голямото спасение на еврейския народ – моментът, когато при зори водите на Червено море поглъщат египетските войски.
Мир на Земята
Последната строфа е изненадваща. Защото поетите на Псалмите често ползват терминологията на войната, за да опишат Бога. Тук също срещаме тази метафора в Божието име – „ГОСПОД на Силите“ или „Всемогъщият“. Но изведнъж сме доведени до пълен контраст, когато поетът заявява, че Бог кара войните да спрат и разширява мира от Божия град до краищата на земята. Неговото намерение е безкомпромисно. Виждаме как Той унищожава инструментите на войната – лъка и копието. Накрая хвърля колесниците – военните машини на древността – в огъня. Това отклонение от очакваната военна метафора демонстрира, че крайната цел на Божията война е мирът.
Божието господство е навсякъде – над природата, над враговете, които нападат Неговия град и над цялата земя.
Затова тихо!