Ако са ви попадали стари лични документи отпреди Освобождението, сигурно ви изглежда любопитна графата „грамотен“. Там са отбелязвали дали човекът може да чете и пише. Повечето от нас не сме попълвали подобна графа в личните си документи, защото вече се смята, че всеки е грамотен.
Кой е грамотен?
Напоследък, обаче, думата „грамотност“ се среща все по-често в интернет дискусии, обект е на тревожни статии, коментира се с гняв и недоволство. Ако питате възрастното поколение над 50 години, с възмущение ще ви заявят, че „расте неграмотно и безпросветно поколение“. Ако питате тийнейджърите, ще ви кажат, че „наш’те са адски неграмотни, не правят разлика между пост и коментар“. Университетските професори твърдят, че в момента обучават най-неграмотното поколение студенти, учителите пък, че ромите са почти сто процента неграмотни…
Какво значи да си „грамотен“? И изобщо важно нещо ли е това? Към някогашното съдържание на понятието – „човек, който може да чете и пише“ – се е добавило още „базови познания по английски, компютърни умения, шофьорска книжка“… В същото време сякаш, четенето и писането полека-лека избледняват като задължителни умения. Един съвременен гимназист не се притеснява, че не знае къде да поставя запетайките в изречение или пък къде е Естония, и не може да каже нищо по въпроса за климатичните пояси. Нито пък родителите му. За тях той е „грамотен“, защото „разбира от компютри“. Ако решите да спорите с тях, ще ви кажат, че през XIX век за „грамотен“ се е считал човек, който говори френски и е учил латински. Днес това не е нужно.
Грамотен и/или духовен?
Тук в глъчката се намесват тревожните гласове на защитниците на духовността. Възможно ли е човек да бъде „духовен“, без да е „грамотен“? Може ли да не чете и в същото време да има висши стремежи, надскачащи стомаха и либидото? Какво ще се случи с хора, които не познават света около себе си, не умеят да се изразяват и да общуват културно, невежи са за основни природни и човешки закони? Не стават ли прекалено лесни за манипулация? Не се ли превръща невежеството в норма?
Това са част от въпросите, които тревожат и нас в Какво да кажем за… грамотността.