Лечебните практики от I век

Историята е базирана на Марк 5:25-34

Дали лечебните практики от I век биха ни вдъхнали голяма вяра в древното здравеопазване? В Палестина, а и навсякъде по света, ако имаш тежко заболяване, трябва сам да си търсиш цяра. По онова време няма общински поликлиники и здравни пътеки. Отиваш при лечителя, за когото си чувал. Ако не ти помогне, търсиш друг. Това може да ти струва цяло състояние. Една сериозна болест стига, за да разори семейството. И всички да гледат безплатно сериала „Богат – беден“. 

Лечебните практики от I век

Има ли стигма?

В един от разказите на Марк  в тълпата се появява жена с постоянни кръвоизливи. Тя се прокрадва, за да докосне поне крайчето на дрехата на Исус. Този нашумял Лечител, за когото говорят всички. Не знаем много за нея, но имаме представа как се отразяват тежките нелечими заболявания върху физиката и психиката на човека. Опитвам се да погледна на тази жена през съвременните сблъсъци на хора с тежки диагнози. В Животът на осемте химии – документален роман на Петя Накова по истински истории – една от героините казва, че само лекарят й се е ръкувал с нея. Бях потресена. Защо? Нали всички знаем, че онкологичните заболявания не са заразни. Но, който го е преживял, знае, че има негласна стигма към болните. А още повече в древността. 

Защо на мен?

Казват, че болестта малко по-малко те изважда от живота. Всичко се върти около лечението. Проучваш нови и стари лечебни практики, традиционни и нетрадиционни методи, обикновени и достъпни или скъпи и екзотични средства. Всичко останало отива в периферията. Постепенно си отменяш срещите. Нямаш сили да вършиш ежедневните си неща. Настъпват промени в тялото ти. И щеш-не щеш трябва да се адаптираш. Някои от близките ти се отдръпват. Хората не искат да се натоварват психически и емоционално. А и въпросът, който реже жива плът е: Защо на мен? С какво го заслужих? И другите не ти помагат много. Обикновено си мислят, че „има нещо“, за да те накаже съдбата така жестоко. И вътре в себе си се утешават с онова човешкото: „Да пази Господ!“, имайки предвид себе си. А ти си болен, не ти е изтекъл мозъка. Виждаш всичко и това боли. Отношението боли…

Болна и нечиста (нечестива)

И така, светилата в медицината и техните лечебни практики не вършат работа. Даваш луди пари, а болестта се влошава. Освен това я има и стигмата. Обществото обявява болната жена за нечиста, поради кръвоизливите. Какъв абсурд! Даже тълпата щеше да й направи място, ако хората подозираха, че между тях се бута нечист човек. Но не от състрадание, а за да не се омърсят. Нечистите не бива да бъдат докосвани. Дори от близките си. Значи, забранено е! Никой не може да погали тази жена, нито да я прегърне. И още повече в един свят, движен от религията, самата религия й забранява достъпа до мястото, където Бог присъства. Не може да влезе в храма, за да запали една свещичка и да се помоли за здраве. С две думи, тя не е просто болна, а след 12 години лечение е нещастна, бедна и сама…

Лечебните практики на Бога

Много неща могат да те накарат да излезеш от живота. При тази жена е болестта. Но това може да е депресия, разочарование, претоварване, раздяла, загуба, смърт на близък човек… Може би всеки има едно кръвотечение, което обезкървява живота му. От което те боли и се срамуваш. Нямаш надежда за изход, нямаш решение. И накрая просто забелязваш, че си забравил да се радваш. Или пък, че нищо не те радва. Какво да правиш? Как да се завърнеш в живота?

Естествено днес можем да се възползваме от модерните терапии или поне от обезболяващите. Но някои неща и през XXI век са същите като в I век – доверието между лекуващия лекар и болния е част от успешното лечение. 
Бог работи в график 24:7!
Имате ли уговорен час?

Copy link
Powered by Social Snap