Да гушкаме ли бебето, когато плаче? Да му разрешаваме ли да спи при нас? Да му даваме ли да яде всеки път, когато е гладно?
Различните педагогически школи дават различни отговори. От Йохана Харер, според която „Бебето е тиранин, чиято воля трябва да бъде прекършена“ до Монтесори и нейната „пълна свобода на естественото развитие“. Някога жените от простолюдието са носели своите бебета навсякъде – закачени в цедилки на гърбовете им те са били с майките си на нивата, при животните, в домакинската работа. Сред висшите класи тенденцията е била обратната – бебетата са кърмени от дойки, а майките им ги виждат за десет минути преди лягане, колкото да им кажат „лека нощ“.
Кое точно разглезва?
Съвременните педиатри също се разминават в препоръките си. Едни твърдят, че най-добре е майките да кърмят децата си в определен час, да ги отделят в самостоятелни стаи почти веднага след раждането и да ги оставят да си поплачат от време на време, а да не тичат при всеки плач. Други препоръчват бебето да се кърми, само когато е гладно, да бъде гушкано и оставяно да спи между родителите си, да бъде утешавано.
За да намерим своята истина по въпроса, може би трябва да се запитаме защо плаче бебето и какво иска да каже с плача си? Сведено до едно изречение, плачейки, то вика: „Имам нужда! Има ли кой да се погрижи за мен? Само ли трябва да се справям?“
Гушкането не разглезва
Дългогодишните наблюдения показват изненада – въпреки твърденията, че „като го гушкаш постоянно, то няма да ти слезе от ръцете“, се случва точно обратното. Деца, които са възпитавани строго и режимно, без гушкане и целувки, израстват много по-изискващи и капризни, постоянно търсят внимание и се превръщат в егоцентрици. А деца, „глезени“ още от пелени, стават много по-самостоятелни и самоуверени.
Обяснението е просто – дете, което не е получило нужното уверение, че е обичано и обгрижвано, чувства вътрешна несигурност и се стреми постоянно да се „доказва“, да изисква грижи и внимание. Докато дете, което е уверено, че е обичано, не изпитва такава нужда. То просто знае.