Той е от свещеническо потекло. Това има значение. То е символ, предобраз на истинския образ. Плаче, когато произнася Божествените присъди, както Един, който оплака Ерусалим стотици години след това. Бог избира този човек като младеж и му вдъхва неоспорима смелост да говори на хора, които не искат да слушат.
Йеремия започва да пророкува и продължава да изпълнява тази длъжност до края на живота си – около четиридесет години или повече. Тъй като посланието му има малка тежест сред хората, пророчествата на Йеремия разкриват значителна емоционална дълбочина – често скръб за тежкото положение на Божия народ или собствените му проблеми.
Йеремия се обръща към нация, която се хвърли стремглаво към присъдата от Бога. Израелтяните може да са се страхували от бъдещето с наближаването на силните им врагове, но вместо да отговорят със смирение и покаяние, пренебрегват както Господните заповеди, така и нарастващата опасност, произтичаща от тяхното непокорство.
Нежният и състрадателен пророк
Пророчествата на Йеремия ни предлагат уникална представа за ума и сърцето на един от верните Божи служители. Книгата включва множество лични изявления за емоционална драма. Тя описва Йеремия не само като пророк, излязъл на сцената, за да предаде Божието послание, но и като човешко същество, което изпитва състрадание към народа си, желае осъждане за злосторниците и се тревожи и за собствената му безопасност.
Тъй като Йеремия пророкува в последните години на Юда, преди Божият народ да бъде заточен във Вавилон, има смисъл основната тема на книгата да е съдът. Всъщност първите четиридесет и пет глави се фокусират главно върху съда, идващ над Юда поради неговото неверие и непокорство. В тези събития обаче присъства и елемент на благодат и надежда отвъд хаоса. Падането на Йерусалим идва почти деветстотин години след първоначалния завет между Бог и израилтяните в Синайската пустиня. Такъв продължителен период от време свидетелства за голямото Божие търпение и милост. Бог винаги е бил и продължава да бъде милостив. Това, че Неговият избран народ пренебрегва завета, трябва да ни даде надежда в нашите собствени борби да живеем за Бога. Въпреки че Го проваляме, Той е търпелив с нас, работи в нас, за да постигне най-доброто за живота ни.
Но книгата на Йеремия също ни напомня, че краят със сигурност ще дойде. Но нашата надежда в хаоса, в който живеем днес е да следваме Бога с цялото си сърце.
Христо Генчев, докторант от Великотърновския университет, споделя интересни идеи за книгата на пророк Еремия в предаването „Теологос“.