Спомняте ли си кога за пръв път осъзнахте, че някой не ви харесва? Горчив момент, нали? Като деца израстваме с идеята, че целят свят ни обича. Защото целият ни свят са мама, татко, баба, дядо – все хора, които ни обожават. Но идва момент, когато се сблъскваме с „останалия свят“ и изведнъж с болка установяваме, че не всички ни обожават. И още по-болезнено – осъзнаваме, че има хора, които ние не можем да търпим.
И така до края на живота ни. Оказва се, че е невъзможно да се заобиколим единствено с готини хора, които ни харесват и отразяват добре. Роднини, колеги, приятели на половинката, съседи… винаги ще има поне един дразнител – човек, с когото имаме тотално разминаване в представата за шега, в ценностите, в начина на изразяване, в работата и празнуването.
Какво да правим с хората, които не харесваме
Големият въпрос е КАК да се научим да живеем с тях? Как да запазим душевно равновесие, християнско отношение без да изневеряваме на себе си или да се насилваме да правим и вършим неща, които не желаем. Ето някои идеи:
- Да се научим „да броим до десет“
- Да усвоим изкуството, наречено „поддържане на здравословна дистанция“
- Да се научим да формулираме и изразяваме ясно мислите, желанията и чувствата си; да бъдем искрени и открити, да не очакваме другите да се „досещат“.
- Да останем вежливи и възпитани докрай, въпреки всичко.
- Да култивираме християнската добродетел търпение, дори да не ни идва отвътре.
- Да приемем факта, че не можем да се харесаме на всички хора, нито пък всички да харесат нас. И да се научим да живеем с това. Има и още. Това обсъждаме в студиото на радио 3:16 в предаването “Какво да кажем за…”.
Какво да кажем за… хората, които не харесваме?