От момента, в който децата почнат да осъзнават, че са отделни личности, а не едно с мама и татко, почват и да отстояват себе си, и мнението си. Всеки е виждал тригодишни момиченца, които упорито настояват да облекат точно тази рокля и правят драми, ако мама им облече друга. Или момченца, които настояват, че „млякото е гадно“ и категорично отказват да го пият, както и да ги убеждавате или заплашвате.
Ние хем се ядосваме на подобни детски капризи и прояви на инат, хем се радваме, че те
вече имат мнение и го отстояват.
Често родителите изпадат в крайности – или ентусиазирано насърчават това и оставят децата буквално да се налагат по всички въпроси, или категорично „прекършват ината“ им и им забраняват да имат свое мнение по който и да било въпрос „докато пораснат“.
Всъщност, изкуството да формираш собствено мнение и след това да го отстояваш, е много сложно. Толкова сложно, че голяма част от възрастните никога не го усвояват. Как да прецениш кое е правилно и да го избереш? Как след това да държиш на него, без да обиждаш опонента си и без да ставаш агресивен? Как да не се поддаваш на манипулация? Наистина, сложни въпроси, изискващи солидна подготовка и обучение. И това обучение трябва да започне от детството.
Как се формира мнение
Първата стъпка, може би, е самите родители да се обучат. Ако не са получили това обучение като деца, съзнателно да вземат решение да разширят познанията и уменията си. Защото децата се учат най-вече чрез копиране – без дори да осъзнават, без да вземат решение, те просто повтарят моделите, които виждат в нас. Затова родител, който има сериозни дефекти във формирането и отстояването на мнение, полага много погрешна и вредна основа за децата си.
Следващата стъпка е да задавате на децата правилните въпроси – подходящи за тяхната възраст, за ситуацията, в която се намират; въпроси, които ще ги накарат да мислят и да преценяват. Не им давайте готово решение и мнение, а им помогнете сами да стигнат до извода кое е правилно.
Следващата стъпка е… впрочем, всички стъпки чуйте в предаването.