Една легендарна реплика в легендарния български филми „Дами канят“, изречена от героя на Стефан Данаилов, гласи: „На мъж нищо не се казва…“. Тя сякаш обобщава в много голяма степен схващането за
искреността в семейството.
Доколко е „полезно“ да бъдем напълно искрени един пред друг вкъщи? Много дългогодишни семейни двойки твърдят, че за да се запази мирът, най-добре е половинката „да не знае всичко“. Най-невинният начин, по който жените, например, жертват искреността, е при покупка на нещо ново да скрият част от цената пред главата на семейството. В името на мира и спестяването на обяснения. Най-тежката форма на неискреност, разбира се, е изневярата, където неискреността вече е под формата на директна лъжа и измама.
От друга страна, психолозите казват, че е добре всеки от партньорите да има свое „лично пространство“, за което не дава отчет на половинката си; че пълното сливане на живота на двамата може да има по-скоро отрицателни последици.
Искреност или не?
Къде е границата, тогава? Когато единият премълчи за проблеми в службата, за да не натоварва другия, и се прави, че няма нищо, макар сърцето му да е натежало от тревога и неприятни чувства… Когато на единия не му е приятно честото гостуване на родителите на другия, но се преструва, че не е така, за да не създава излишни конфликти… Когато е имало няколко разправии по даден въпрос, които не са довели до резултат, не е ли по-добре да се престорим, че вече всичко е наред и сме се съгласили… Когато се притесняваме, че другият може да не одобри идея, желание, покупка, не е ли по-добре да спестим разправиите, като направим всичко тайно…
И още, и още ситуации, в които искреността вкъщи е подложена на изпитание. Но въпреки това, е желана и от двете страни. Всеки от двамата заявява на глас, че иска другият да е максимално искрен с него и в същото време реагира остро на искрено признати грешки. Изобщо… къде е границата, как да бъдем напълно искрени и да живеем в пълен мир?