Избиването на албигойците

Албигойците и геноцидът

Геноцид. Това е термин, създаден от полския адвокат от юдейски произход – Рафаел Лемкин – за да опише Холокоста. Организацията на обединените нации дефинира законодателно геноцида по следния начин: „Всеки акт, извършен с намерение да унищожи като цяло или отчасти една нация, етнос, раса или религиозна група“ (1). Когато споменава кръстоносните походи срещу албигойците, заповядани от папа Инокентий III, същият полски адвокат Лемкин пише, че те са като цяло „един от най-категоричните случаи на геноцид в религиозната история“ (2). Първият кръстоносен поход е военна кампания на папа Инокентий III, покровителствана от френската корона и насочена срещу албигойците от френските Алпи. Какво е тяхното престъпление? Отказват да преклонят коляно пред папската власт и затова са смазани от тежестта на нейната ужасна ярост.

Албигойците са миролюбив и трудолюбив народ, които имат Библията на собствения си език и отказват да съгласуват своите вярвания с тези на Рим. Някои историци заявяват, че ако на това движение е било позволено да продължава необезпокоявано, искрата на Реформацията би се разпалила през 13 век във Франция, вместо през 16 век в Германия.

Това обаче не се осъществява, защото при възкачването си като папа, Инокентий III разглежда духовния пейзаж на Европа и с ловка прозорливост стига до извод, че тези групи, колкото и да са малки, трябва да бъдат унищожени, за да се запази господството на Рим. За да постигне това, той инициира кръстоносен поход, който е голямо удобство за обикновените френски наемни войници, а дори за забележителните френски рицари и професионални войници, които не искали да изминават дългия път до Палестина, за да изкарват прехраната си.

За да подслади сделката, Инокентий добавя духовно предимство към наградата. Обещава на всички, които се бият за тази кауза, незабавен достъп до небето, ако те загинат в разгара на битката и пълно очистване от всички неуредени грехове. Всичко това е в замяна на 40 дни служба и можете да си представите мащаба на мъжете, които започват да се тълпят, за да се запишат, повечето от които са от Северна Франция. От 1209 до 1229 година Инокентий III води война срещу албигойците в Южна Франция, оставяйки наследство от кръв и страдания след себе си.

„Избийте всички…“

През първите години, кръстоносците предприемат поход през Южна Франция с намерение да изчистят областта от албигойската ерес и тяхното най-ужасна победа е клането при Безие. След като превземат град Толуза, кръстоносците се отправят към Безие. Градът има смесено население от католици и албигойци и местният католически епископ започва преговори с папския легат – Арнауд Амалрик. Преговорите се съсредоточават около предаването на албигойското население на кръстоносците, за да се предотврати войната.

Но преговорите са прекратени, тъй като албигойците имат твърде силна подкрепа в града. Ситуацията се превръща в патова и на 22 юли 1209 докато кръстоносците започват да обграждат града, някои от албигойците предприемат изпреварваща атака срещу тях, за да не могат да укрепят обсадата.

Кръстоносците обаче се прегрупират и отблъскват атаката, а след това дори нахлуват в града, без да са получили директни заповеди от своя командир Амалрик. Градските врати са затворени и това затруднява ситуацията за атакуващите кръстоносци, тъй като вече е невъзможно при атака на града да се направи разграничение между католици и албигойци.

Проблемът е съобщен на Амалрик и неговият отговор е бърз и решителен: „Избийте всички, а Господ ще разпознае кои са Негови“.

Кръстоносците атакуват и според личното признание на Амалрик в писмо, което пише до папата, 20000 души са изклани без значение на ранг, пол или възраст (3). Историците отбелязват, че кръв наводнява улиците на Безие и новините за клането се разпространяват като пожар навсякъде в Южна Франция.

Войната срещу свободата на съвестта

Един от най-забележителните моменти на този епизод от историята е начинът, по който Инокентий III набира своята армия от кръстоносци. Призовава за свещена война и обещава духовни облаги в замяна на масовите убийства. Цялата кампания е започната с предпоставката, че папата има власт да налага разбиранията на църквата си върху цялото население на Франция.

Днес живеем в свят, където религиозната свобода е зачитана на повечето места по света и въпреки че сме свободни да вярваме каквото искаме, никога не бива да налагаме вярванията си на другите, нито пък трябва да позволяваме да налагат те своите вярвания над нас. Всички имаме свободата да вземаме наши собствени, добре информирани и премислени решения, без да се страхуваме от натиск. Свободата на съвестта може да изглежда като нещо общоприето във времето, в което живеем, но то е нещо, което трябва да пазим ревностно, защото историята има тази странна особеност да се повтаря.

–––––––––––––––––––

Бележки:

(1) Дефиницията за „геноцид“ е взета от документа, публикуван от офиса на специалния съветник за превенция на геноцид.
(2) Цитатът от Рафаел Лемкин е от R. Lemkin, Lemkin on Genocide, Lexington Books, Plymouth, 2012, p. 71.
(3) Писмото от Амалрик до Инокентий III е цитирано от R. L. Wolff; H. W. Hazard, The later Crusades, 1189-1311, Chap. VIII: “The Albigensian Crusade”, p.330, University of Wisconsin Press, 1969

За разширено изучаване: Уайт, Е., Великата борба

Гледайте видеото за този епизод от духовната история на:
https://hopetv.bg/избиването-на-албигойците-епизод-9

Може да научите повече за поредицата „Произход“ и за създателите ѝ на техния уебсайт на английски език: https://www.lineagejourney.com

Copy link
Powered by Social Snap