Кога и как да говорим за наркотици с децата

Кога да почнем да говорим с децата си за алкохол, цигари и наркотици?

Самият въпрос е стряскащ. Струва ни се, че нашето сладко малко невинно дете е застраховано срещу тези ужасни неща. То никога няма да посегне към тях. Само че… децата посягат. Статистиките са не просто стряскащи, а направо ужасяващи. Първите срещи и опити на децата с наркотиците са средно между 10 и 12 годишна възраст. А на нас ни се струва, че тогава е все още рано да говорим за това.

И другият въпрос е как да го направим? Да ги наплашим ли? Да го споменем между другото ли? Да му намерим вълнуващи занимания, така че да не търси адреналин?

Специалистите твърдят, че на 10 години детето е достатъчно голямо, за да разбере сериозността на този въпрос и да вземе съзнателно решение да стои далеч от опасните субстанции. Естествено, ако започнем да му обясняваме химичните процеси в мозъка при прием на наркотици, може да не постигнем желания ефект (освен ако детето подчертано не се интересува от химия). Но можем, например, да му разкажем истории на хора, които то познава –

истории за пристрастяване и отказ от наркотици;

да му обясним, че пристрастяването става бързо, а освобождаването е дълго и мъчително. Или да му обясним как действа системата за разпространение на наркотици и за престъпленията, които стоят зад нея. Или да му разкажем личната си история с наркотиците, ако имаме такава. Изобщо, подходът е според интересите и психиката на всяко дете. Важното е посланието да стигне до него в разбираем и въздействащ вид.

Но най-важно от всичко е личното доверие между родител и дете, както и личният пример. Ако детето вижда родителите си с цигари и чашка всеки ден; ако знае, че те употребяват „развеселяващи“ хапчета или цигари; ако приятелите им правят същото, ще бъде много трудно то да стои далеч от всичко това. Или ако детето се страхува да споделя и разговаря с родителите си свободно, ако е непрестанно критикувано, унизявано, осъждано и наказвано, е малко вероятно да обсъди с тях пикантната и вълнуваща тема за наркотиците; или пък да предпочете техния съвет пред съвета на приятелите от компанията.