„Ех, няма го вече онова уважение към родителите, което имаше някога!“ – въздъхват възрастни хора, а ние ги гледаме с насмешка – „Кое наричате уважение? Да ставаме на крак и да ви целуваме ръка? Светът се промени!“ Но още на другия ден ни парва горчивото жило на неуважението от собствените ни деца, които са твърде малки, за да не ни уважават. Не, не искаме да ни целуват ръка, но ще сме доволни поне да не ни крещят и обиждат, да не се държат с нас като с прислуга.
Уважението е болезнена тема.
Защото остро чувстваме дефицита му в живота. Съпрузи не се уважават взаимно – всеки смята, че другият е там, за да прави живота му по-удобен и не изпитва угризения да го използва. Деца не уважават родителите си и понякога стигат до брутална грубост. Родители не уважават децата си и не зачитат елементарните им желания под предлог, че „не са важни“ или са „глупави“. Ученици не уважават учителите си и дори открито се подиграват с тях. Учители не уважават учениците си и говорят за тях с пренебрежение, дори презрение. Работници не уважават началниците си и само се стремят да ги използват. Началници не уважават работниците си и гледат на тях като на бездушни „работни инструменти“. Народ не уважава политиците си, а ги счита за враг, който трябва да бъде надхитрен. Политици не уважават народа си и го използват само за свои облаги… Списъкът може да бъде разширяван до безкрайност.
Но всичко започва в семейството.
Уважението не е вродено качество.
То се учи, обучава се – с думи и пример. В това и в следващото предаване разглеждаме болезнения проблем с липсата на уважение от страна на деца към родители. Търсим причините – вън и вътре в семейството. Както и възможни решения.
В това предаване разглеждаме по-скоро „външните“ причини за срива в уважението като натиск на социалната среда, презадоволеност, технологи, култура на не-дисциплина и така нататък. „Вътрешните“ причини чуйте в другото предаване от поредицата.
https://3-16.bg/kade-izchezna-uvazhenieto-chast-2