Псалом 14
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
Осуетихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
Дано дойде от Сион избавление на Израил!
Когато Господ върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
Тази песен вероятно е от времето на Вавилонския плен. А може би този плен е в преносен смисъл. Едно вътрешно изгнание, когато живеем без Бога.
Псалом 14 е почти дублет с Псалом 53. Вероятно сходна ситуация налага тази песен да се адаптира и да се изпълнява с някои нови нюанси.
И до днес тя е актуална.
Защото е за един безумец!
Един безумец!
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Безумният – негодник, злодей, почти мъртъв човек.
Това не е умствено изостанал, недоразвит човек. Напротив, това е един средностатистически нормален човек, който си мисли… Всъщност ние знаем какво си мисли:
Няма Бог!
Един модерен атеист. Дори не е задължително да е пълен неверник. Той може и да вярва в съществуването на Бога, но приема, че Той не е в живота ни. Не е сред нас. Не се намесва. Оставил ни е на произвола на съдбата. Просто не Го е грижа.
Затова си живее сякаш няма Небе. И сякаш Бог е сляп и глух.
Прототипът Навал – Глупакът
Давид е имал работа с такъв човек. Казва се Навал. Възможно е той да е прототипът. Името му означава глупак и летописецът си играе с думите. Името му е глупак и безумието му е с него. Човекът си отговаря на името. Иначе е доволно богат, има слуги и имоти. И освен това, изключително свестна жена. Това обаче не го спасява от безумието, щото то си е неговата запазена марка. В крайна сметка прави много безумни стъпки и умира от сърдечен удар в един изключително критичен момент за неговия род. Така че Навал е един много добър лош пример.
Глупакът е неморален
Резултатът от това безумие:
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
И така, безумецът не е човек, лишен от разум, а човек с повреден морал.
Забележете колко далече е това от модерната дефиниция на глупостта.
Глупакът е поквареният човек. Този, който е неспособен да прави добро.
Тук имаме една матрица: Безумието тръгва от безбожието и завършва с поквара.
Ако няма Бог, всичко е позволено.
Безумието върви с неморалност.
Значи в моралът има интелигентност. Моралът е доброто, знаковите думи на този красив ум – Кристиан Таков.
Той имаше смело изказване в предаването на Цветанка Ризова Лице в Лице по този въпрос.
– Защо усещаме дефицит на справедливост в обществото?
– Защото на твърде отговорни постове има ужасяващо много некадърници.
А когато някой е некадърен е по-склонен да стане и неморален. Той иска като за последно да си отяде.
Това е много близо до нашия текст, до погледа на древния поет.
Пандемия на безумието
Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
Значи от една страна, негодникът казва: Няма Бог и всичко е позволено.
От друга страна, Бог ни търси.
Жалкото е, че има и такива случаи: Бог ни търси и не ни намира.
Истинска трагедия!
Бог е удивен, че няма кой да прави добро.
Това е фатално отклонение от законите на живота.
Доброто изчезва.
Нито един!
Хората са стигнали моралното дъно. Светът прилича на упадъка на предпотопната цивилизация. Всяка плът извращава пътя си на земята.
Образът на Бог, който гледа от небето ни напомня и историята за Вавилонската кула. Човешките синове обръщат гръб на Бога, за да се заемат с нещо голямо: строят си храм-небостъргач. Смешката е, че Бог слиза, за да разгледа града и строежа. Той има последната дума. Като вижда накъде отиват нещата, обърква езиците и строителите вече не се разбират. Един вика вар, друг му носи тухли. Пълна бъркотия. После Бог ги разпръсва, за да не обединяват силите си за зло. Така трагично-комично свършва този грандиозен проект.
И тук Бог гледа на хората. Обаче не слиза. Той сякаш е удивен от духовната слепота, която се шири. Не вижда за какво да се хване. Няма интуиция. Нито проницателност, нито способност за познание.
Няма ли някой разумен, който да търси Бога?
Думата разумен подсказва стремеж – да постигнеш повече, отколкото можеш. Да се протегнеш към Бога, към висшето, към възвишеното.
Господ гледа дали някой излиза от властта на сърцето си и дали е готов да се отвори към нещо повече, към нещо по-голямо.
Тъжно е, че няма.
Няма нито един.
Как се живее, когато няма нито един, който да прави добро?
Хора-вълци
Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
Тези, които се отричат от Бога, стават вълци. Те ядат хора. Изпояждат народа като хляб.
Осуетихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
Смешни ли са ви надеждите на бедния?
На какво може да се надява беднякът?
Той няма богатство, сила, връзки. Добрият човек изглежда слаб и беззащитен като агне сред вълци. Но това е привидност. Защото Небето е с него.
Бог му е прибежище. Той е неговото безопасно място.
Търсенето на убежище е актуален въпрос за Давид. Той много години се крие от преследване и добре познава страха, болката и несигурността.
Неочаквано откриваме, че отношението на човек към човека, зависи от това, което той мисли за Бога. Ако мислиш, че няма Бог, то човешкият живот става твърде нищожен. Тези убеждения стават източник на отношението към другия.
Завръщане в пътя
Свят, който се навира в такава задънена улица. Който извращава пътя си и строи своите храмове небостъргачи, за да изхвърли Бог от живота си, е обречен.
Бог трябва да се намеси, за да оцелеем.
В крайна сметка Той го прави.
Господ ще върне пленниците. Това ще бъде всенароден празник. Голяма победа! Злодеите ще видят това и ще се уплашат.
…
Сякаш в тази поема говорят двама души. Единият повече мечтае, но не се надява особено. Другият е уверен. Може би това са някакви вътрешни колебания – настроенията на поета.
Темите са големи – грехът, праведността, сигурността, спасението.
Усещането е, че Бог трябва да се намеси в този свят, за да оцелеем.
За да не рухне светът!
Нямаме ли същото усещане и днес?
Поетите усещат пулса на обществото –
Петър Делчев – Кастинг за месия.
Въпрос за лична употреба:
Доколко можем да отворим сърцата си за Бога там, където човешките сърца са затворени?