Исус Христос и дарът на спасението – единадесети епизод на поредицата „Библейски курс“
На алпинистите се налага понякога да прекосяват опасни пропасти, дълбоки стотици метри. Представете си, че и на вас се налага да преминете над подобна пропаст, широка около 10 метра. Но за ваш ужас се оказва, че имате на разположение само едно 5 метрово въже. То по принцип може да издържи стотици килограми, но сега е прекалено късо, за да преминете по него над пропастта. Ваш приятел предлага помощ: „Не се притеснявай! Мога да ти помогна с 5-6 метра прежда. Ще завържем дебелото въже за преждата и така ще се получи достатъчно дълго въже, за да преминеш по него.“ Когато отказвате предложението, вашият приятел пита: „Какъв е проблемът? Нямаш ли доверие на твоето въже?“ Естественият ви отговор е: „На моето въже имам, но на твоята прежда – не.“
Бихте ли променили мнението си, ако въжето ви е дълго 9 метра, а преждата само 1-2 метра? Не?! А, ако въжето ви е дълго 9,90 и се налага да завържете към него само няколко сантиметра прежда? Все тая, нали? За вас ще бъде все едно дали преждата, завързана към въжето е 1 метър или 1 сантиметър. И в двата случая ще бъдете еднакво мъртъв, когато паднете в пропастта.
Можем да сравним въжето с Исус Христос и това, което Той извършва за спасението ни. Преждата е сравнима с нашия човешки принос към спасението. Той не струва нищо и не може да помогне с нищо. Може единствено да ни провали в пропастта.
Имаме ли дял в спасението?
Бог не насилва хората да получат спасение. Инициативата идва от Него и Той осигурява всичко необходимо, за да бъде избавен човек. Но приемането или отхвърлянето зависи от свободната човешка воля на всеки. Бог не може насила да спаси никого, ако той не желае. В какво обаче се състои това желание? Можем ли да го различим в нещо?
Пасторите Петър Кузев и Борислав Йорданов ще ви представят библейския отговор в последния епизод от поредицата „Библейски курс“.