Вербалното насилие Е насилие

Ако питаме специалистите, ще кажат, че

Вербалното насилие

е стопроцентово насилие и също толкова опасно, колкото и физическото. Ако питаме неспециалистите, може дори да чуем, че такова насилие няма, че е измислица на дървени философи и изобщо, „дума дупка не прави“. И този път специалистите са прави.

По принцип, всички сме категорично против физическото насилие. Е, понякога дефинициите ни за физическо насилие се разминават и спорим „шамарчето“ насилие ли е, но общо взето, всеки нормален човек се отвращава от мисълта за побои, издевателства и гаври, особено над деца. Всички единодушно се съгласяваме, че съзнателното причиняване на болка от едно човешко същество на друго е несъвместимо с християнското милосърдие, дори с човешката цивилизованост като цяло.

Но единодушието ни постепенно преминава в колебание и дори изчезва напълно, когато започнем да говорим за другите форми на насилие. Дори учудено се споглеждаме – „Какви други форми?“ Законите предвиждат строги санкции срещу насилниците, но и изискват жертвите да докажат насилието. А освен физическото насилие, останалите почти не подлежат на доказване. Дори да бъдат доказани, повечето съдии имат склонност да бъдат снизходителни – „Е, нали не я е пребил? Обиждал я и ѝ крещял… голяма работа!“

Оправдания за вербалното насилие

Нещата придобиват още по-драматичен цвят, когато стане въпрос за отношенията родители-деца. Ние сякаш „по дифолт“ приемаме децата си като собственост. Т.е., можем да постъпваме с тях както намерим за добре и никой не може да ни се бърка. Е, ако законът предвижда наказание за побой, внимаваме, но пък никой нищо не може да ни каже, ако крещим на детето или го унижаваме. Имаме си причини да го правим – искаме да го възпитаме като силен човек или просто си изпускаме нервите. Затова разни словесни фокуси с „учени думички“ като „вербално“ не ни интересуват.

На практика, словесното насилие силно накърнява самочувствието на детето, оставя незаличими белези в психиката му и в същото време срива собствения ни родителски авторитет. На всичкото отгоре, е заразно. Не след много време децата също започват да се държат като вербални насилници – помежду си, към собствените си деца и дори към нас.

Copy link
Powered by Social Snap