Все по-често български деца израстват като двуезични.
С отварянето на света бракове между хора от различни националности стават все по-чести. И все по-често български семейства се установяват трайно в други страни. Наред с останалите проблеми неминуемо изниква и проблемът с езика на децата. На какъв език ще говорят? И най-вече, дали това няма да ги постави в неблагоприятна позиция в живота по-нататък?
Точно обратното – твърдят специалистите. Проговарянето на два езика в детството има само положителен ефект върху детето. Ползите са както чисто физически – в мозъка им се развиват допълнителни „пътеки“, така и социални – те се чувстват удобно в две култури и развиват повече лингвистични умения.
Двуезичните деца – винаги с предимство
Въпреки това, като видят как тригодишното им дете слага по две български и две английски думи в едно изречение, как бърка словореда и окончанията на думите, родителите започват сериозно да се притесняват. Още повече, двуезичните деца по правило проговарят малко по-късно от едноезичните си връстници. И паникьосаните мама и татко се питат: „Дали не сбъркахме?“ Това объркване е временно, твърдят специалистите. Колкото повече речник натрупват децата в двата езика, толкова по-лесно започват да ги разграничават и спират да ги смесват. Разбира се, винаги остава един доминиращ език, но като правило, те общуват с лекота и на двата, дори без акцент.
Когато бракът е смесен, препоръката е всеки родител да говори на детето на своя език. Така най-бързо се постига разделение – то в един момент разбира, че „този е езикът на мама, а онзи е езикът на татко“. А когато едноезично семейство живее в другоезична среда, препоръката е у дома да се говори на родния език, а научаването на основния да стане във възрастта на детската градина.
Но дори децата да започнат да учат втори език на малко по-късна възраст и да го учат по механизма, по който го учат и възрастните, т.е. през превод на родния език, те го усвояват много по-бързо и естествено от възрастните. Така че, максимата на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“, важи с пълна сила за езиците на децата. Колкото повече, толкова по-добре.