Приятел в полунощ

Кредит: Кен Бейли

Представете си, че отивате при своя съсед в полунощ, за да поискате хляб, понеже скъп приятел ви е посетил неочаквано. В Близкия изток споделената храна е споделяне на живота. Учтивият домакин ще посрещне приятел с банкет. И храната не просто е достатъчна, но масата трябва да е отрупана – изобилието е въпрос на гостоприемство.

Струва ли си да поискаш нещо незначително?

Хлябът е най-скромната част от вечерята. Днес ние може да хапваме и без хляб, и никак да не ни липсва. Особено ако има агнешко или говеждо. Искането за хляб се счита за нещо съвсем незначително. Не е като да поискаш агнешко бутче, дроб сърма в гювеч или пушени ребра на скара.

Много интересно. Ние можем да се приближим към Бога с искане за незначителни неща. В действителност тези малки неща биха могли да играят по-голяма роля, отколкото си даваме сметка.

Доверието процъфтява върху малките неща

Това е едно от критичните учения на тази притча. Бог не се притеснява, нито загърбва малките молби. Той преуспява върху тях. Опитва се да ни увери, че ще отговори на всичките ни нужди. Когато започнем да Му се доверяваме за малките неща, ще Му се доверим и за големите неща. В крайна сметка се учим да се доверяваме за всичко на Него. И в това доверие всичките ни притеснения ще се стопят.

Който търси, намира

На Бог му пука как го приемат хората. Той отказва да направи нещо, което ще посрами Него или приятелите Му, Неговата общност. Когато се обърнем към Него в молитва, можем да го направим с увереността, че Той ще чуе и ще отговори на нашите молитви, тъй като да откаже е срамно за Неговата същност.

Всеки, който търси Бог, ще Го намери.
Всеки, който иска от Бога, ще получи.
Всеки, който почука, ще открие Божията врата отворена.

Copy link
Powered by Social Snap